Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
София, 11.05. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1984 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 17.02.2016г. по в.гр.д. № 10586/2015г. на СГС.
Молителят твърди, че постановеното решение се основава на невлязло в сила към момента на постановяваването му решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени за достъп, от което ищецът черпи правни последици. Твърди, че това решение е отменено като незаконосъобразно с решение от 28.07.2015г. по адм.д. № 3947/2015г. на АССГ, потвърдено с решение № 7278 от 16.06.2016г. по адм.д. № 12287/2015г. на ВАС, Тричленен състав. Поради това счита, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като актът, въз основа на който е постановено решението, чиято отмяна се иска, впоследствие е отменен. Моли, ако бъде прието, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, да бъде прието, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представеното влязло в сила решение на административния съд е ново обстоятелство, което не е могло да бъде представено по време на процеса, а разрешеният с него въпрос е бил приет от решаващия съд за преюдициален. Поради това моли постановеното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна. Оспорва твърдението за наличие на предпоставките на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна се иска, се основава не на Решение № Ц-6/13.03.2014г. на КЕВР, а на отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на КЕВР и свързаните с това правни последици спрямо правоотношението между страните. Сочи, че обсъждането на Решение № Ц-6/13.03.2014г. на КЕВР е само допълнителна аргументация в подкрепа на извода, че искът е основателен. Поддържа, че дори и представеното с молбата за отмяна решение на административния съд да бъде прието като доказателство по делото, то не би могло да обоснове различни изводи от тези по решението, чиято отмяна се иска. Твърди, че не са налице и предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като тази разпоредба изисква съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие, че същото не е било известно на страната към този момент. Поради това моли молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, а в случай, че бъде допусната до разглеждане – да бъде оставена без уважение. Претендира направените в производството разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК, считано от 16.06.2016г., когато е постановено окончателното решение № 7278 по адм.д. № 12287/2015г. на ВАС, Тричленен състав.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е отменено решение от 25.05.2015г. по гр.д. № 17528/15г. на СРС, 87 състав и молителят в настоящото производство [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 13 840,88 лева, подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание – отменено решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 333.31 лева – мораторна лихва за периода 16.04.2014г.-27.03.2015г. и сумата 2 365.08 лева – разноски за първа и въззивна инстанция. Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за установено, че в периода между приемането и отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ищецът е заплатил на ответника процесната сума в размер на 13 840,88 лева. Изложил е съображения, че отмяната на посочения административен акт предизвиква отпадане с обратна сила на породените от него материалноправни последици, представляващи условие за възникването на вземането на ответника за цена за достъп, тъй като отпадането на административноправния елемент от смесения фактически състав води до отпадане на правното основание за дължимост на цена за предоставен достъп и пренос. Приел е, че платеното от ищеца въз основа на същото, впоследствие отпаднало, правно основание подлежи на връщане в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Съгласно чл.303, ал.1, т.3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да бъде поискана, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Тази хипотеза е налице при обусловеност на решението от задължителната сила на съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос. В настоящия случай това основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение не е налице, тъй като то не е основано на решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени за достъп, а на отмяната на предходното решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, на основание на което е заплатена претендираната по делото сума. Действително в мотивната част на решението си въззивния съд е посочил, че му е служебно известно решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР, но не е основал правните си изводи на този акт, поради което отмяната му няма значение за изхода на спора и не обосновава приложение на хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице и предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, съгласно който страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението, като нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. В случая отмяната на решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР не е новооткрито обстоятелство, а е такова, което е възникнало след постановяване на въззивното решение. От друга страна, това обстоятелство не е от съществено значение за делото, тъй като влязлото в сила въззивно решение не е основано на решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР, на чиято отмяна се позовава молителят.
По изложените съображения молбата за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 17.02.2016г. по в.гр.д. № 10586/2015г. на СГС.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. „Ц. шосе“ № 159 да заплати на „Н. К.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2 сумата 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: