4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С., 15.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1503/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. М. Г., М. В. М. и М. В. Е. – всички от [населено място] срещу Определение № 1766 от 25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1930/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Частната касационна жалба изхожда от тримата жалбоподатели, като съдържа съображения за неправилност на въззивното определение в частта, с която е потвърдено Определение № 8756 от 01.04.2016 г. по гр.д. № 3204/ 2016 г. на СГС, с която е отказано В. М. Г. да бъде освободен от внасяне на държавна такса, а М. В. Е. да бъде освободена от внасяне на държавна такса над размер 500 лв., и двамата – от разноски. Жалбоподателите излагат, че определението в обжалваната част противоречи на закона и на съдебната практика относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към възможността ищците да внесат държавна такса; държавната такса е в размер, който е невъзможно ищците да платят и като не са освободени изцяло от държавна такса пред всички съдебни инстанции, това е отказ от правосъдие.
В Изложение на основанията за допускане на частна касационна жалба жалбоподателите сочат решените въпроси: 1. По искане за освобождаване от такси и разноски, съдът следва ли да обсъди всички критерии и относими обстоятелства по чл. 83 ал. 2 ГПК при преценката за общото материално състояние на ищеца и възможността да плати дължимите такси и разноски; 2. Ако приходите на ищеца са в размер, близък до размера на държавната такса, следва ли да плати таксата в пълен размер или съдът следва да отчете разходите, необходими за покриване на основни жизнени нужди на ищеца. Поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК с оглед постановените от ВКС: Опр.№152/15.04.2016 г. по ч.гр.д.№776/2016 г. на ІІІ г.о.; Опр. №47/21.01.2015 г. по ч.гр.д.№7154/2014 г. на ІІІ г.о.;Опр.№161/23.03. 2016 г. по ч.т.д.№531/2016г. на ІІ т.о.;Опр.№173/15.03.2013 г. по ч.гр. д. №1839/2013 г. на ІV г.о.; Опр.№274/12.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 1842/ 2015 г. на ІІІ г.о.; Опр. №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№ 564/2010 г. на ІІ т.о. и Опр.№2545/19.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 3918/2013 г. на САС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него частично е изменено и потвърдено определение за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въпреки посочването в жалбата, че същата е подадена от тримата жалбоподатели, тъй като искането на М. В. М. за освобождаване от такса и разноски, изцяло е уважено с обжалваното определение, и с оглед съдържанието на частната жалба, следва да се приеме, че въззивното определение е обжалвано от В. М. Г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което не е освободен от плащане на такси и разноски и от М. В. Е. – в частта, с която не е освободена от плащане на държавна такса над размера 500 лв. и от разноски по делото.
За да отмени първоинстанционното определение и да постанови друго, с което да освободи М. В. Е. от плащане на държавна такса над размер 500 лв. и да потвърди определението в частта, с която М. В. Е. не е освободена от плащане на държавна такса 500 лв. и от разноски, и в частта, с която В. М. Г. не е освободен от държавна такса и разноски, въззивният съд е изложил, че М. Е. притежава 1/6 ид.ч. от недвижим имот, лек автомобил „Пежо” в режим на СИО, има трудово възнаграждение 805 лв., и съпругът й получава трудово възнаграждение 1600 лв., затова искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса е частично основателно – над размера 500 лв. За В. М. Г. съдът е съобразил, че притежава 4/6 ид.ч. недвижимо имущество; има пенсия и доход от друг недвижим имот общо 1595 лв. месечно, затова, въпреки че е пенсионер по болест, може да плати дължимата държавна такса. По искането за освобождаване от разноски е аргументирал, че на този етап не следва да се уважи искането на ищците и ако в хода на производството възникнат особено големи разходи, ищците могат да подновят искането си с оглед настъпила промяна в обстоятелствата.
С оглед изложеното релевантни за делото са изложените от жалбоподателите процесуалноправни въпроси, които се свеждат до въпроса: по молба на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски как се формира преценката на съда дали ищецът разполага с достатъчно средства да внесе таксата и разноските. По този въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, посочена и от жалбоподателите, съгласно която по молба за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, съдът въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства по чл. 83 ал. 2 ГПК, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на дължимите такси и разноски, следва да извърши преценка за общото материално състояние на ищеца и възможността му да плати дължимите такси и разноски, без това да го лишава от средствата, необходими за нормалното му съществуване; ако приходите на ищеца са в размер, близък до размера на дължимата държавна такса, съдът следва да отчете разходите, необходими за покриване на основни жизнени нужди на ищеца. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Опр.№ 47/21.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ІІІ г.о.; Опр.№ 161/23.03.2016 г. по ч.т.д.№531/2016 г. на ІІ т.о.;Опр.№173/15.03.2013 г. по ч.гр.д.№1839/2013 г. на ІV г.о.; Опр.№274/12.05.2015 г. по ч.гр.д.№1842/2015 г. на ІІІ г.о.;Опр.№ 612/ 12.08.2010 г. по ч.т.д.№ 564/2010 г. на ІІ т.о.
В съответствие с тази практика въззивният съд е съобразил доказаните от ищците В. М. Г. и М. В. Е. обстоятелства, които са от значение за формиране на извода за възможността на всеки от тях да поеме заплащането на дължимите държавна такса и разноски, без това да го лишава от средствата, необходими за нормалното му съществуване. Преценката, че В. М. Г. разполага с възможност да внесе държавната такса 1360.06 лв., а жалбоподателката М. В. Е. – държавна такса 500 лв. от дължимата държавна такса 1360.06 лв., е формирана в съответствие с критериите по чл. 83 ал. 2 ГПК; дали са налице условия за освобождаване на всеки от ищците от внасяне на държавна такса и разноски, съдът е преценил, като е взел предвид семейното положение, възраст, здравословно и имуществено състояние на ищците, получаваните доходи: от пенсия и наем за ищеца и от трудово възнаграждение на ищцата и съпруга й. С оглед размера на дължимата държавна такса, съдът е счел, че ищецът има възможност да я внесе изцяло и ищцата – до размер 500 лв. – така извършената преценка е в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 83 ал. 2 ГПК. Затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК е неоснователно.
С оглед посочената задължителна съдебна практика е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – различните крайни правни изводи по конкретни дела, не дават основание да се приеме, че е решаван по различен начин въпросът за прилагането на основанията по чл. 83 ал. 2 ГПК, а тези крайни изводи са следствие от различните фактически констатации по съответните спорове, защото преценката, въз основа на които съдът определя дали да уважи искане за освобождаване от такси и разноски, е обусловена от представените по конкретното дело доказателства по искането за освобождаване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1766 от 25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1930/ 2016 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от В. М. Г. и М. В. Е. – двамата от [населено място] част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: