О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 01.08.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 764 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. В. К., срещу определение № 3005 от 29.10.2015г. по т.д. № 3982/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което въззивната му жалба е върната като просрочена и делото е прекратено като недопустимо.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че подадената въззивна жалба е просрочена. Твърди, че както правилно е посочил въззивният съд, съобщението за решението на първоинстанционния СГС по т.д. № 7574/2012г. е връчено чрез адв. В. К. на 08.06.2015г., като е получено от технически сътрудник. Поради това срокът за подаване на въззивна жалба изтича на 22.06.2015г. Твърди, че процесната въззивна жалба е подадена по пощата в последния ден на срока за въззивно обжалване – 22.06.2015г., но въззивният съд е върнал жалбата, вземайки предвид факта, че двете пощенски клейма са с дата 23.06.2015г.. Поддържа, че пощенстката пратка с баркод PS1421003I40E, с която е изпратена въззивната жалба, е приета в Пощенска станция С. 21 на 22.06.2015г., но е експедирана на 23.06.2015г. с първата размяна на пощата. С частната жалба представя доказателства за твърдението си – отговор на молба по пратка с посочения баркод, изготвен от контрольор на Пощенска станция С. 21 R 766/16.11.2015г. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ не оспорва частната жалба, като поддържа, че същата е допустима и основателна и поради това следва да бъде уважена.
Ответниците Сайобхън Е. Ан Д., П. А. Лейлър, Д. Т., Д. Д. Х., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. Морлинг, Д. Р. А., Конлет Ниланд, Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У. /член на комитета на кредиторите/, представлявани от адв. В. Д., оспорват частната жалба. Поддържат, че изводите на въззивния съд са правилни, тъй като меродавна за датата на приемане на пощенската пратка, съдържаща жалбата, е тази на пощенското клеймо, използвано от пощенския оператор, т.е. 23.06.2017г,. съгласно чл.77, ал.3 от Закона за пощенските услуги, като счита, че в този смисъл е и постоянната съдебна практика. Считат, че представената от частния жалбоподател квитанция не оборва направените от съда изводи – представената квитанция не може да бъде свързана с подаването на въззивната жалба, тъй като в нея не е удостоверено както точно се изпраща, както и отразява доставка на пратка от съвсем друга дата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да върне подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 855 от 27.05.2015г. по т.д. № 7574/2012г. на СГС, въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена. Приел е, че първоинстанционното решение е съобщено на въззивника на 08.06.2015г., поради което срокът за обжалване на същото е изтекъл на 22.06.2015г. – понеделник, присъствен ден. Приел е, че въззивната жалба е подадена по пощата, като пощенското клеймо е с дата на изпращане 23.06.2015г. и поради това жалбата се явява просрочена.
Определението е неправилно.
Първоинстанционното решение е съобщено на ищеца – въззивник на 08.06.2015г., поради което предвидения в чл.259, ал.1 ГПК срок за въззивното му обжалване изтича на 22.06.2015г. От представените във въззивното производство и с частната жалба доказателства се установява, че въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена по пощата, като е предадена в ПС С. 21 на 22.06.2015г. Този извод следва от съвкупната преценка на приложения във въззивното производство пощенски плик, с който е била изпратена въззивната жалба, и представените с частната жалба разписка № 000520/ PS1421003I40E от 22.06.2013г. и отговор R766/16.11.2015г. от Началник ПС С. 21, издаден във връзка с поискана справка за препоръчана пратка с баркод PS1421003I40E. Видно от пощенския плик, приложен във въззивното производство, с който е изпратена въззивната жалба и който носи клеймо от 23.06.2015г., тази пратка е с баркод R PS1421003I40E. От представената с частната жалба разписка № 000520/ PS1421003I40E с подател адв. В. К. и получател Софийски градски съд се установява, че пратката с този баркод /посочен в самата разписка/ е предаден в пощенската станция на 22.06.2015г. Това обстоятелство е удостоверено и от началника на ПС С. 21, като в издадения от него отговор е пояснено, че за 22.06.2015г. последната размяна на пощата е била в 15,30 ч. и поради това процесната пратка, приета на 22.06.2015г., е експедирана на 23.06.2015г. с първа размяна на пощата. Настоящият състав намира за установено обстоятелството, че представената разписка № 000520/ PS1421003I40E удостоверява приемането именно на пратката, съдържаща процесната въззивна жалба, с оглед съвпадане на баркода на пратката, поставен върху пощенския плик, съдържащ получената в СГС въззивна жалба, и баркода на пратката, посочена в тази разписка, както и на подателя и получателя на двете пратки. Датата на предаване на пратката в ПС С. 21 е удостоверена с клеймо на тази станция, поставено върху разписката, съгласно изискването на чл.77, ал.4 от Закона за пощенските услуги.
Представеното с отговора на ответниците определение № 71 от 09.02.2016г. по ч.т.д. № 211/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., макар да обсъжда същия правен въпрос, е постановено при различна фактическа обстановка– установено е, че датата на приемане на пратката от куриер на СГС значително е предхождала изпращането на пратката, удостоверено с представената по това дело обратна разписка, което съставът на ВКС изрично е обсъдил. По настоящото дело фактическата обстановка е различна – налице е съвпадане на баркода, поставен върху пощенския плик, с който е изпратена въззивната жалба, с баркода, посочен върху обратната разписка, на посочените подател и получател, както и при съпоставяне на датите на пощенските клейма, поставени върху тях, е видно, че предаването на пратката е в деня, предшестващ датата на получаването в СГС. Останалите съдебни актове също са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка.
По изложените съображения и на основание чл.62, ал.2 ГПК настоящият състав приема, че въззивната жалба е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК срок и следователно не е просрочена, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3005 от 29.10.2015г. по т.д. № 3982/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: