3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 01.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 837/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] (с предишно наименование [фирма]) срещу Решение №127 от 11.12.2015 г. по т.д. № 276/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №250 от 29.07.2015 г. по т.д.№306/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [община] – [населено място]: иск за 11 705 лв. – платена първа вноска по прекратен Договор за наем №85/ 24.08.2011 г.; иск за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 800 000 лв. – пропуснати ползи от нереализирана печалба за 10 години за периода 01.10.2011 г. – 01.10.2021 г. и евентуален иск за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 160 000 лв. – пропуснати ползи от нереализирана печалба за 2 години за периода 01.10.2011 г. – 01.10.2013 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, респ. получателя на съответната услуга – на основание постановените от ВКС: Р.№21/30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№23/ 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г. на ІІ т.о. За сумата 1965 лв.- депозит за участие в търга сочи, че приетото от съда, че не подлежи на връщане на основание чл. 12 ЗЗД, защото такива обстоятелства не са заявени в исковата молба, е в противоречие с практиката на ВКС за задължението на съда да даде правната квалификация на иска – Р.№ 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г. на ІІ т.о., като относно приложимостта на чл. 12 ЗЗД решението противоречи на решението по т.д.№ 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е налице твърдяното противоречие с посочената съдебна практика; възразява, че жалбоподателят не е формулирал въпрос от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото, какъвто не може да се изведе нито от изложението, нито от жалбата, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове: за 11 705 лв. – платена първа вноска по договор за наем и искове за пропуснати ползи от нереализирана печалба: за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 800 000 лв. и евентуален за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 160 000 лв.
За да потвърди решението, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд, като е изложил свои съображения и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК, е приел, че Договор за наем №85/24.08.2011 г. е нищожен на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, като сключен в противоречие със закона – отдаден е под наем имот, общинска собственост, без проведена процедура за търг. Направил е извод, че ищецът не е доказал ответникът да е получил сумата 9740 лв. по издадената от ответника Фактура, за която сума счетоводната експертиза е установила, че не е постъпила нито по сметката на ответника, нито в касата му; фактурата не е счетоводно отразена при ответника, като приключена, което означава, че по нея няма плащане, като представения касов бон от 02.12.2011 г. е с дата, различна от Фактура № 6746/09.09.2011 г. и за сума, различна от посочената в нея – за тази сума искът е неоснователен. За депозита за участие в търга 1965 лв. съдът е приел, че ищецът е доказал извършено плащане, искът за която сума е неоснователен, тъй като същата не е предадена при първоначална липса на основание и ищецът не я претендира на отпаднало основание, а при първоначална липса на основание по нищожен договор. За исковете за пропуснати ползи – първоначален и евентуален – е заключил, че са неоснователни, тъй като по нищожен договор за наем, въз основа на които ищецът търси тези суми, не могат да се търсят вреди под формата на пропуснати ползи на основание чл. 82 ЗЗД.
С оглед изложеното, касационната жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 11 705 лв. – платена първа вноска по прекратен договор за наем, включваща получена от ответника сума 9740 лв. по издадената фактура и платен от ищеца депозит за участие в търга 1965 лв., е недопустима на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск с цена до 20 000 лв.
Въззивната жалба срещу решението в останалата му част е допустима, но жалбоподателят не сочи решените правни въпроси, нито поддържа някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК срещу решението в частта, с която са отхвърлени искове за пропуснати ползи от нереализирана печалба: за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 800 000 лв. и евентуален иск за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 160 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №127 от 11.12.2015 г. по т.д. № 276/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е разгледан осъдителен иск за 11 705 лв. – платена първа вноска по прекратен Договор за наем №85/24.08.2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №127 от 11.12.2015 г. по т.д. № 276/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която са разгледани искове за пропуснати ползи от нереализирана печалба: за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 800 000 лв. и евентуален за 26 000 лв. – частичен от дължима сума 160 000 лв., което определение не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [община] – [населено място] 1800 лв. – разноски – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: