3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 28.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 671 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от Л. Ц. М., [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение от 03.08.2015г. по гр.д. № 26195/2013г. на СРС, I ГО, 34 състав и решение № 6773 от 16.08.2016г. по гр.д. № 16612/2015г. на СГС, ГО, IV-Г състав в частта, касаеща предявения от молителя против [фирма] иск за сумата 2221,66 лева и осъждането му за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Молителят е посочил като правно основание на искането си чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че съдът е отхвърлил неоснователно мотивите и позицията му относно иска за 2221,66 лева, от които е ясен „механизмът“, по който ответникът се обогатява неправомерно, като заобикаля закона и ограбва клиентите си, възползвайки се от нуждата от пари. Твърди, че е представил доказателства, които съдът е приложил по делото, но не ги е приел, позовавайки се неправилно на чл.147 ГПК. Поддържа, че съдът се е опитал да си създаде претекст за „легалното“ му отстраняване от процеса, като му е определил незаконно и необосновано твърде висока държавна такса. Счита, че осъждането му да плати 300 лева юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, като погрешно е посочено основанието – чл.78, ал.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове, но сочи, че към момента на подаване на молбата това указание не е изпълнено, като вместо това първоинстанционният съд се е произнесъл с определение от 11.0.2016г. по гр.д. № 8328/2013г., по което ищец е банката за неплатени две вноски по договора за кредит, въпреки правото на молителя съгласно договора да претендира да му бъдат опростени.
С разпореждане от 17.11.2016г. съдията-докладчик, администриращ подадената молба за отмяна, е указал на молителя в едноседмичен срок от съобщението да посочи мотивирано изложение на основанията за отмяна, съгласно чл.306, ал.1 ГПК.
С молба от 21.12.2016г. молителят е посочил, че мотивирано изложение на основанията за отмяна е направено в молбата за отмяна и те се състоят в неправомерните действия на ответника, както и тези на съда. Моли да бъде обърнато внимание на механизма, с който ответникът се обогатява неправомерно, като заобикаля закона и го ограбва, възползвайки се от нуждата му от пари.
С разпореждане от 19.06.2017г. настоящият състав, чрез съдията-докладчик, отново е дал указания на молителя да уточни молбата за отмяна, като изложи фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл.303 ГПК.
С молба от 04.07.2017г. молителят е повторил твърденията си, изложени в молбата за отмяна. Поддържайки доводите си за допуснати от СРС нарушения при събирането на доказателства, е посочил, че става въпрос за откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при сключване на процесния договор за кредит и с които страната /в случая молителят/ не е могла да се снабди своевременно – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В т. 2 от молбата, поддържайки твърденията си за неправилното му задължаване да внесе държавна такса, е посочил, става въпрос за установяване по надлежен съдебен ред на необосновани и противозаконни действия на първоинстанционния съд във връзка с решаване на делото чрез определението от 22.05.2015г. – чл.303, ал.1, т.2 ГПК. По отношение на въззивното решение на СГС възпроизвежда твърденията си, изложени в молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок и при неотстраняването им в този срок, съгласно чл.306, ал.2 вр. чл.286 ГПК молбата за отмяна се връща. В настоящия случай молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл.303 ГПК, в това число посочените от молителя основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Молителят е изложил единствено твърдения за допуснати от съдебните състави, постановили решенията, нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Направеното от молителя позоваване на законовия текст на чл. 303, ал.1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК, не води до редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. В определения от първоинстанционния съд срок за отстраняване на констатираната нередовност на молбата за отмяна, молителят е представил молба, с която не е изложил нови твърдения и е заявил, че поддържа вече посочените в молбата за отмяна основания. В представената молба в отговор на дадените му от настоящия състав указания молителят отново не е изложил твърдения, относими към посочените от него основания за отмяна.
По изложените съображения следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от Л. Ц. М., [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение от 03.08.2015г. по гр.д. № 26195/2013г. на СРС, I ГО, 34 състав и решение № 6773 от 16.08.2016г. по гр.д. № 16612/2015г. на СГС, ГО, IV-Г състав в частта, касаеща предявения от молителя против [фирма] иск за сумата 2221,66 лева и осъждането му за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: