5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 16.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1955 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 401 от 20.01.2014г. по гр.д. № 14433/2013г. на СГС, Гражданско отделение, ІV – Г състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.06.2013г. по гр.д.№ 2342/2013г. на СРС, 77 състав касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 675,25 лева, представляваща заплатени от ищеца и припадащи се на ответника суми за консумативни разноски за ел.енергия за периода 01.05.2010г. – 31.10.2012г. за административната сграда – етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва от 18.01.2013г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 65,49 лева, представляваща законната лихва за забава за периода 09.02.2012г. – 17.01.2013г. върху неплатените разходи за ел.енергия, както и сумата 2 704,86 лева – разноски за производството пред СРС и СГС; на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 959,81 лева, представляваща заплатени от ищеца и припадащи се на ответника суми за консумативни разноски за поддържка на асансьор за периода 01.05.2010г. – 31.10.2012г. за административната сграда – етажна собственост, заедно със законната лихва от 18.01.2012г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 93,09 лева, представляваща законната лихва за забава за периода 09.02.2012г. – 17.01.2013г. върху неплатените разходи за поддръжка на асансьор; на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати сумата 15 122,40 лева, представляваща заплатени от ищеца и припадащи се на ответника суми за административната сграда – етажна собственост, заедно със законната лихва от 18.01.2013г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 466,62 лева, представляваща законната лихва за забава за периода 09.02.2012г. – 17.01.2013г. върху неплатените разходи за охрана; на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 3 106,73 лева, представляваща заплатени от ищеца и припадащи се на ответника суми за разходи за водоснабдяване за периода 01.05.2010г. – 31.10.2012г. за административната сграда – етажна собственост, заедно със законната лихва от 18.01.2013г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 301,30 лева, представляваща законната лихва за забава за периода 09.02.2012г. – 17.01.2013г. върху неплатените разходи за водоснабдяване, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата 2 820 лева, представляваща общо незаплатената сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради изплатени от ищеца и дължими от ответника 10% от консумативните разходи за студена вода, ел.енергия, асансьорна поддръжка и охрана на общите части на сградата за периода м.05.2010г. – м.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2013г. и до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 281,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2810 лева за периода 30.01.2012г. – 17.01.2013г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че събраните поделото доказателства не установяват основателността на предявените претенции, които са били оспорени от него изцяло с отговора на исковата молба. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Допустимо, законосъобразно и основателно ли е да се уважава предявена претенция за заплащане на парична сума в съответствие с претендирания от ищеца размер без наличие на доказателства по делото за нейния размер и при направено от ответника пълно оспорване на предявения иск?
2. Как следва да процедира съдът в случай на установена основателност на предявения иск при липса на доказателства за неговия размер и при наличие на оспорване от страна на ответника – да присъжда изцяло претендирания размер или да прилага разпоредбата на чл.162 ГПК, вкл. чрез назначаване на вещо лице?
3. Допустимо, законосъобразно и основателно ли е присъждането на разходи за консумативи за общи части в сградата на етажна собственост в тежест на етажните собственици само въз основа на решение на Общото събрание на етажната собственост, без да са представени доказателства за действително извършени разходи, в т.ч. договори, фактури, експертизи?
4. Допустимо, законосъобразно и основателно ли е префактурирането от страна на един от етажните собственици на разходи за консумативи за общите части на сградата на останалите етажни собственици без наличие на валидно взето решение на Общото събрание за това?
Поддържа, че след приемане на Закона за управление на етажната собственост поради недостатъчна регламентация по поставените въпроси изисква развитие на съдебна практика, която да изясни точното приложение на законовите норми.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил подробно събраните писмени доказателства и заключение на автотехническата експертиза и е приел за безспорно между страните, че те са част от етажните собственици в процесната административна сграда, като ищецът притежава 51,30% ид.части от общите части на сградата, а ответникът – 10,60% ид. части. Изложил е съображения, че с оглед диспозитивния характер на разпоредбите на чл.41 ЗС и чл.51, ал.1 ЗУЕС по общо съгласие на етажните собственици може да се предвиди различен от установения в закона начин на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Приел е, че това е направено с приетия с пълно единодушие Правилник за вътрешния ред в процесната етажна собственост, в сила от 01.05.2010г. С оглед безспорно установеното обстоятелство, че консумираната за общите части ел.енергия на процесната етажна собственост се отчита чрез партида на ищеца, открита в съответния обществен доставчик, като претендираните в исковата молба суми се основават на отчетената ел.енергия чрез два от електромерите в сградата и съобразявайки заключението на СТЕ, че единствено електромер № 942 отчита консумация на общите части на сградата, е взел предвид данните по представените и неоспорени фактури, издадени от [фирма]. Въз основа на тези данни е определил припадащата се на ответника част от общия разход, възлизащ на 10% или 675,25 лева, а по отношение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е взел предвид датата на връчване на поканата за плащане на сумата.
По отношение на претенцията за разходи за поддържка на асансьор е взел предвид представените и неоспорени 29 бр. фактури, издадени от [фирма], от които се установява, че ищецът е заплатил за такси и текуща поддръжка общо сумата 9 598,07 лева, от които на ответника се припадат 10% или 959,81 лева. Размерът на законната лихва върху тази сума е определен за период, считано от получаване на поканата за заплащането й.
По претенцията за заплащане на разходи за охрана и лихви върху тях е взел предвид, че етажните собственици, вкл. ответника са взели решение за ползването на такава услуга, като са договорили процентното разпределение на общите разходи да обхваща и разходите за охрана. Приел е, че ответникът не е оспорил размера на извършените разходи, като припадащата се на ответника част от 10% възлиза на 15 122,40 лева.
По претенцията за неплатени разходи за водоснабдяване е приел, че не се касае до разпределение на разход за общите части на сградата, а за разпределение между етажните собственици на разходите за потребената от тях самите ВиК – услуги. След като е обсъдил заключението на СТЕ и е взел предвид решението на етажните собственици относно разпределението на разходите от посочения в заключението общ водомер, съобразявайки показанията на общия водомер на сградата, посочени в издадените от [фирма] и представени по делото фактури, неоспорени от ответника, е определил общия размер на задължението на ответника, което многократно надхвърля претендираната от ищеца сума в размер на 3 106,73 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три въпроса, формулирани в изложението на касатора, са ирелевантни с оглед мотивите на съда и решаващите му изводи. И трите въпроса съдържат твърдение, че предявените искове са уважени, без да са представени доказателства за извършени разходи и за техния размер. Въззивият съд е уважил предявените искове след задълбочено обсъждане на представените по делото доказателства за техния размер – не само изразената от етажните собственици воля в Правилника за вътрешния ред, но и съдебно-техническа експертиза и фактури за консумирана електроенергия и студена вода и за разходи за поддръжка на асансьор, и след като е преценил, че за определяне на припадащата се на ответника част от тези разходи не са необходими специални знания, а прости аритметически изчисления, е присъдил на ищеца дължимите суми.
Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Изводът за основателност на предявените искове е изграден въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства за извършени от ищеца разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, в която и ответникът е етажен собственик, и на общото съгласие на етажните собственици, обективирано в Правилника за вътрешния ред на процесната етажна собственост, относно начина на разпределение на тези разходи, а не въз основа единствено на извършено префактуриране на разходите от страна на ищеца.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 770,75 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 401 от 20.01.2014г. по гр.д. № 14433/2013г. на СГС, Гражданско отделение, ІV – Г състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 770,75 лева /седемстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: