1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 23.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2095 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител Е. А. – началник Управление „Правно обслужване”, срещу определение № 153 от 19.05.2015г. по т. дело № 1252/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 20.01.2015г. по гр. дело № 621/2014г. на Кюстендилски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че спорът по делото не е търговски, а граждански, тъй като ищецът е потребител и спорът между страните е свързан с дейността на банката като доставчик на платежни услуги, която дейност е регламентирана в Закона за платежните услуги и платежните системи и чийто обхват е по-широк от разкриването и обслужването на разплащателната сметка, извършена на основание банковата сделка. Поддържа становище, че преценката за характера на определеното дело следва да бъде еднаква по време на целия процес, във всички негови фази и инстанции. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на съответния състав на ВКС на Първо отделение за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът В. Г. Р. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. Й. С. оспорва частната жалба и излага доводи за правилност на определението, тъй като съдебният състав е съобразил, че понятието „търговско дело” е по-широко от понятието „търговски спор” и че цената на всеки от исковете е под 10 000 лв. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – всеки от предявените искове е с цена под 10 000 лв. /съответно 2 978,24 евро или левовата й равностойност от 5 824, 93 лв., представляващи стойността на неразрешени платежни операции – тегления на пари от банковата сметка на В. Р. в ответната банка и начислени такси, на основание чл. 58, ал. 4 ЗПУПС; 300 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 5 824,93 лв. за периода от 20.02.2011г. до 14.08.2013г. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ и вземането произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ – договор за издаване и използване на С. Портфейл с револвиращи карти V. Classic и M. Standart.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г., преди изменението със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение на Кюстендилски районен съд, с което са уважени предявените осъдителни искове за заплащане на следните суми: 2 978,24 евро, представляваща стойност на четиринадесет неразрешени платежни операции – тегления на пари от банковата сметка на В. Р. в ответната банка и начислени такси, извършени на 20.02.2011г. за времето от 03.47ч. до 04.07ч. чрез терминално устройство /банкомат/ посредством използване на две кредитни карти V. и M., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2013г. до окончателното плащане; 300 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 824,93 лв. /равностойност на 2 978,24 евро/ за периода от 03.05.2011г. до 14.08.2013г. Делото е търговско, тъй като заявените претенции произтичат от правоотношение, възникнало между страните по абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ – договор за издаване и използване на С. Портфейл с револвиращи карти V. Classic и M. Standart.
Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. /редакция преди изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ и касационната жалба е подадена на 17.03.2015г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Доводът на частния жалбоподател, че след като в първоинстанционното и въззивното производство са образувани граждански дела, то въззивното решение подлежи на касационно обжалване, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК, но и спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, без значение на подсъдността и дали производството е по реда на общия исков процес или по глава 32 от ГПК. Преценката дали делото е търговско или гражданско с оглед обжалваемостта на въззивното решение се извършва въз основа на предмета на делото, а не въз основа на определената от съда местна подсъдност.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 153 от 19.05.2015г. по т. дело № 1252/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.