3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 608/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Б. „Ю. Б.”Л. – чуждестранно юридическо лице със седалище М. острови срещу Определение № 40 от 15.01.2016 г. по ч.т.д. № 799/ 2015 г. на АС – Варна, с което е потвърдено Определение № 3831 от 10.11.2015 г. по т.д.№ 1521/2015 г. на ОС – Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е установил, че ищецът е представил удостоверение за актуалното си състояние с апостил и в официално заверен превод, следователно в тази част исковата молба е била редовна и ОС – Варна не е следвало да дава указания на ищеца за отстраняване тази нередовност. Жалбоподателят счита, че с оглед представените от него доказателства и направените искания, определението в частта, отнасяща се до ответника, също е незаконосъобразно – искът е предявен срещу „Калирои Н. Кампъни Л.” – М., чрез [фирма] – корабен агент, съгл. чл. 222 ал. 2 КТМ. Сочи, че от момента на изясняване на това обстоятелство исковата молба е станала редовна и че изискването да представи актуално състояние на ответника надхвърля нормалните възможности, тъй като се касае за документ, с който може да разполага ответникът. Описва висящите дела, водени между страните, за да обоснове, че не е могъл да узнае своевременно за дадения от съда срок за отстраняване нередовността на исковата молба и заключава, че е било незаконосъобразно разпореждането, с което са му дадени такива указания, както и последващото определение.
В Молба в изпълнение на указанията на АС-Варна за представяне изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и формулира въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК: 1. За собственик на кораб, плаващ под чуждо знаме как се установява кой е неговият законен представител на територията на РБългария и необходимо ли е корабът по време на международно плаване да бъде снабден с документи,доказващи правосубектност на неговия корабособственик, за да може да се признае представителната власт на капитана по чл. 95 ал. 2 КТМ или на корабния агент по чл. 222 ал. 2 КТМ. 2.Следва ли в международен процес ищецът да бъде обременяван с изискване за представяне на допълнителни доказателства по чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК относно правосубектността на ответника (корабособственик), които са във владение на последния и които той е длъжен да представи с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ал. 2 т. 2 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по въпрос 1 жалбоподателят обосновава с довода, че въпросът за собствеността на кораба е проверена от българската администрация при арестуването му за иск срещу корабособственика; с довода, че съществуващата регистрация на кораба е доказателство за правосубектността на неговия собственик, който контрол е продължаващ и от страна на българската морска администрация, съгласно чл. 362 ал. 1 т. 2 КТМ; и с довода, че в корабните документи се удостоверява кой е собственикът, но не се посочват органите на управление и начина на представляване – в случая е доказано кой е корабният агент на корабособственика. Искането за допускане на касационно обжалване по въпрос 2 жалбоподателят аргументира с довода, че исковата молба е станала редовна след изясняване качеството на корабен агент на [фирма] – законен представител на ответника и ако съдът е искал допълнителен документ относно правосубектността на ответника, е следвало да го иска от ответника, който го притежава, а не от ищеца. Затова поддържа, че определението като неправилно следва да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, с което се прегражда по – нататъшното му развитие, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението за прекратяване производството по делото на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, въззивният съд е изложил, че ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба с изключение на дадените от първоинстанционния съд указания относно удостоверение за регистрация на ответника. Посочил е, че в указания срок, съответно продължен, ответникът е представил справка от Регистъра на компаниите в М., с която се удостоверява, че ответникът „Калирои Н. Кампъни Л.” – М. е дружество, регистрирано по законите на М. на 23.10.2009 г. и досега, но липсва апостил, въпреки че М. е сред държавите, за които намира приложение Х. конвенция от 05.10.1961 г.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Формулираните от жалбоподателя въпроси не съставляват въпроси, които да са решени в обжалваното определение – да са от значение за делото. Въпросите, които поставя жалбоподателят, целят да обосноват твърдението за допуснати от въззивния съд нарушения, касаят правилността на обжалваното определение и с тях жалбоподателят цели същото да бъде отменено. Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, които предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 40 от 15.01.2016 г. по ч.т.д. № 799/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: