5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 27.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 604 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. В. В., срещу решение № 1850 от 06.10.2014г. по т. дело № 560/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1894 от 26.11.2013г. по т. дело № 993/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 2 585 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 106 755,78 лв. – възнаграждение за СМР по укрепване на газопровода в участъка при пресичането му през р. С. в района на [населено място], [община] и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 170 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за дължимостта на възнаграждението на извършени строително-монтажни работи в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 40/30.05.2013г. по т. д. № 1158/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/03.07.2013г. по т. д. № 533/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 240/14.06.2007г. на ВКС, ТК, решение № 9/27.03.2013г. по гр. д. № 260/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 349/16.05.2005г. по т. д. № 349/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. Касаторът поддържа, че съдът неточно и неправилно е цитирал съдържанието на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ и прага на стойността на обществените поръчки, по отношение на които възложителите са длъжни да съберат не по-малко от 3 оферти, освен ако е обективно невъзможно, за строителство от 45 000 лв. до 200 000 лв., а не от 45 000 лв. до 50 000 лв., както неточно е приел въззивният съд. Прави оплакване, че изводът на въззивната инстанция за липса на доказателства за действително изпълнение на процесните СМР не съответства на събраните доказателства – заключение на съдебно-техническа експертиза и констативен протокол от 28.04.2010г.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 04.02.2010г. ищецът е подал предложение в отговор на отправена от ответника оферта за доставка на 2200 куб. м. скална маса – фракция 300 мм., с което в качеството си на изпълнител е предложил да изпълни поръчката съгласно изискванията на възложителя при посочени в предложението условия: обща твърда договорена стойност на СМР 12 000лв., срок на изпълнение 10 дни и срок на валидност на офертата 1 месец. Констатирал е наличието на двустранно подписан от страните на 12.03.2010г. протокол за сумата от 12 000лв., с приложени сметка за изплащане на завършените натурални видове работи през м. април 2010г. в размер на общо 12 000лв. и фактура от 12.03.2010г. за същата сума. Съдебният състав е обсъдил съставения от ответника на 14.04.2010г. констативен протокол, в който като изпълнител на укрепителното съоръжение е посочен Югозападен експлоатационен район „И.” на [фирма], и подписания на 28.04.2010год. между изпълнителя [фирма], инвеститора [фирма] и проектанта [фирма] констативен протокол във връзка с прегледани възстановителни работи за укрепване на трансграничния газопровод за Гърция през р. С., с който е констатирано общо, че СМР по укрепителната дига са извършени от ищеца, което гарантира безопасността на газопровода, като всички съоръжения и машини са изнесени от обекта, строителните отпадъци са извозени и околното пространство не е нарушено. В решението въззивната инстанция е описала останалите представени по делото доказателства: подписани единствено от ищеца сметка обр. 22 на стойност 106 755,78лв., протокол обр. 19 от м. юни 2012г. за сумата от 106 755,78лв. и фактура от 01.06.2012г. за сума в същия размер, сключен на 24.10.2008г. между страните договор на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от НВМОП и документи към него, сключен на 20.10.2011г. договор № 951 с трето за спора лице и документи към него, които са неотносими към спора, касаещ твърдени извършени за периода 20.02.10год.- 10.03.10год. СМР въз основа на постигната неформална договореност, както и приложеното по чл. 207 и сл. ГПК заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което общата стойност на изпълненото строителство е 106 755,78 лв. с ДДС по пазарни цени на СМР към м. февруари 2010г.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен между страните договор, който да е породил целените с него правни последици. Изложил е съображения, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки /отм., но в сила към 2010год./ възложителят може да не провежда процедура по възлагане на малка обществена поръчка, но е длъжен да събере не по-малко от 3 оферти, съдържащи техническо и финансово предложение, освен ако това е обективно невъзможно, но когато поръчките за строителство са на стойност без ДДС от 45 000лв. до 50 000лв. С оглед установените минимални прагове, при сочена от ищеца цена на твърдяното извършено строителство 106 755,78 лв. е било необходимо извършването на процедура по възлагане на малка обществена поръчка, която да определи съответния кандидат, класиран на първо място за изпълнител. Липсата на такава проведена процедура води до начална нищожност на неформалния договор, който ищецът твърди, че е сключен. Въззивната инстанция се е позовала и на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за необходимостта от сключване на писмен договор. Изложила е и аргументи, че дори в случаите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 на чл. 2 от Наредбата, в които може да не се сключва писмен договор, доказването на сделката следва да се извърши с първични платежни документи, каквито не са ангажирани по спора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос за дължимостта на възнаграждението на извършени строително-монтажни работи е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от събраните доказателства. Дали процедура по възлагане на малка обществена поръчка е следвало да бъде извършена в конкретния случай зависи от доказателствата по делото, които въззивният съд е обсъдил. Доколко при установяване на фактическата обстановка въззивният съд е приложил правилно правилата на логическото мислене е въпрос, относим към правилността на решението, а направените оплаквания за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ и несъответствие на извода на въззивната инстанция за липса на доказателства за действително изпълнение на процесните СМР на събраните доказателства съставляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 2 799,50 лв.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1850 от 06.10.2014г. по т. дело № 560/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 2 799,50 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.