3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С., 19.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1986/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №1444 от 01.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1053/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено Определение № 3221 от 01.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 3096/2016 г. на Бургаски районен съд, вместо което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу [фирма] – [населено място] за 13 851.80 лв. – неплатени суми по посочените 5 фактури, на основание чл. 79 ЗЗД, със законната лихва от датата на завеждането му, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху лек автомобил марка БМВ, модел 730ИА,с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил марка ”Форд фиеста куриер”, рег. [рег.номер на МПС] , след внасяне на гаранция 1300 лв. Жалбата е срещу определението в частта относно определената гаранция, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че по въпроса кога обезпечението се допуска при определена от съда гаранция, липсват изложени в определението съображения. Обосновава, че внасянето на гаранция по чл. 391 ал. 2 ГПК в хипотезата на допустим иск и наличие на обезпечителна нужда, е обусловено от степента на вероятност и основателност на иска; респективно изводите, че обезпечението вероятно е неоснователно и за ответника биха произтекли вреди, също следва да са обосновани с доказателства и да почиват на обективни данни, а не на предположения. Сочи, че представените писмени доказателства съставляват убедителни доказателства по см. на чл. 391 ал.1 т.1 ГПК, затова обезпечението следва да се допусне без внасяне на гаранция. Иска определението да се отмени в частта за гаранцията, евентуално размерът й да се намали.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на иска, при гаранция, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, вместо което е допуснато обезпечение на иска по чл. 79 ЗЗД, чрез налагане на запор върху описаните лек автомобил и товарен автомобил, на основание чл. 391 ал. 2 ГПК обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция 13 000 лв.
Тъй като определението е влязло в сила в частта за допуснатото обезпечение на бъдещ иск, предмет на обсъждане са въпросите за внасянето на гаранция и размера й.
Безпротиворечива е установената съдебна практика по приложението на чл. 391 ал.1, 2 и 3 ГПК относно предпоставките за допускане на обезпечение на иска: съгласно ал.1 т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване).
Когато ищецът не разполага с документи, с които да може да удостовери вероятната основателност на иска, може да изрази готовност да внесе гаранция в определен от съда размер, съгласно чл.180 и 181 ЗЗД. Гаранцията освобождава ищеца от задължението да представи убедителни писмени доказателства и при наличието на такива, съдът не изисква гаранция, за да допусне обезпечение.
В правомощията на съда, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова следва да се допусне, при внесена от ищеца гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1 т. 1., следователно внасянето на гаранция и размера й е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. В този смисъл е постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр.№424/04. 12. 2008 по ч.т.д.№ 466/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.
Тъй като в изложения смисъл е решен въпросът с обжалваното определение, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК е неоснователно. При цена на бъдещия иск 13 851.80 лв., размерът на гаранцията 13 000 лв. – 10% от цената на иска – не е завишен, с оглед обстоятелството, че собственикът на автомобилите ще търпи вреди от това, че няма да може свободно да оперира със запорираното си имущество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1444 от 01.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1053/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд в посочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: