4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр. София, 03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3169 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Н. З. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Женя М. А. срещу решение № 568 от 06.06.2014г. по в. т. дело № 558/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 4356 от 11.10.2013г. по гр. дело № 8684/2012г. по описа на Варненски районен съд, 17 състав и е отхвърлен предявеният от В. Н. З. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 400.38 евро, претендирана като платена без основание договорна лихва за периода от 01.09.2008г. до 28.02.2009г. и за периода от 01.05.2009г. до 30.06.2011г. по Договор за банков кредит № И-1937/TRN71726347, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лв. – направени в първоинстанционното производство разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение и представено в изпълнение на указанията на съда допълнение към него касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Кога ще е налице основателна причина по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 З., която да изключва неравноправния характер на клаузата и дали такава причина е налице в разглеждания казус?“. Касаторът поддържа, че решаването на този въпрос ще доведе до промяна на евентуално създадената поради неправилно тълкуване на закона съдебна практика и до развитие на правото, тъй като законът е непълен и неясен.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Й. С. и адв. С. Шипков оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че въпросът относно действителността на клауза от сключен между страните договор за ипотечен кредит е решен по делото съобразно данните по конкретния договор между страните; атакуваната клауза не е част от общите условия, а е инкорпорирана в договора и е във връзка с всички останали клаузи. Релевира доводи, че хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като правната доктрина относно действителността/ недействителността на договори е ясна и има богата непротиворечива съдебна практика в тази област. Противоречива практика на съдилищата също не е доказана, защото в случая постановените решения на първоинстанционния и въззивния съд са в рамките на съдебното производство по един казус.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за банков кредит № И-1937/TRN71726347 от 21.04.2008г., по силата на който ищецът е получил от ответното дружество кредит в размер на 92 000 евро. Решаващият съдебен състав е анализирал клаузата за годишен лихвен процент по т. 11.1.1. /формиран като базисен лихвен процент по т.10.3 и 10.4 от ОУ, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на договора като 1м EURIBOR, в размер на 4.359 % и надбавка в размер на 2.341 %, или общо ГЛП в размер на 6.70 %/, клаузата на т. 11.1.2. за автоматична промяна на лихвените условия по т. 4.1. до 4.5. при промяна на действащия към съответния период на олихвяване БЛП и клаузата на т.11.1.3 от договора, предвиждаща неизменение на ГЛП по кредита, издължаван чрез анюитетни вноски, за съответния лихвен период от лихвения план, освен в случаите, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт, и въз основа на тях е направил извод, че волята на страните е била да фиксират размера на ГЛП 6.70% като минимален, а посочването на два компонента на минималната лихва /EURIBOR и добавка/ е ориентировъчно и е свързано с критерии за евентуално увеличаване на лихвата по т.11.2 вр. т.11.1.3 от договора за кредит и т.10.2 от Общите условия. След обсъждане на приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно-счетоводните експертизи въззивният съд е установил, че индексът EURIBOR от 4,485 % към началото на исковия период 01.09.2008г. е започнал да бележи значителен спад, в периода април 2009г. – март 2011г. е поддържал нива под 1%, през целия процесен период банката не е увеличавала лихвата от първоначално определения в т.4.1а размер от 6.70 %, като в по-голямата част от периода е прилагана по-ниска лихва. За да направи извод за неоснователност на предявения иск, съдебният състав на Варненски окръжен съд се е аргументирал с липсата на клауза в договора и в Общите условия, че договорната лихва подлежи на автоматично намаляване при намаляване на EURIBOR, и липсата на увеличение на лихвата през процесния период над фиксирания минимален размер по т.4.1а от договора за кредит.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора правен въпрос „кога ще е налице основателна причина по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 З., която да изключва неравноправния характер на клаузата и дали такава причина е налице в разглеждания казус“ не е релевантен за делото, тъй като нито въззивната инстанция, нито първоинстанционният съд са се произнесли по него и същият не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Касаторът не е посочил материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за спора по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е изпълнена първата предпоставка за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер 1 274 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 568 от 06.06.2014г. по в. т. дело № 558/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА В. Н. З. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя” 7 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумта 1 274 лв. /хиляда двеста седемдесет и четири лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.