О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 15.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2954 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. А., [населено място], представляван от адв. Ж., срещу разпореждане № 1207 от 12.05.2015г. по гр.д. № 903/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 622 от 19.12.2014г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че съдът погрешно е приел, че е сезиран с търговски спор, като твърди, че с оглед качеството на участващите по делото страни и предмета на делото спорът се явява гражданскоправен, а не търговски. Поддържа, че в случая ищецът е физическо лице, извършващо услуги с личен труд и упражняващо свободна професия, което не е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ. Твърди, че договорът за изработка /за поръчка/ не е търговска сделка и е уреден в ЗЗД, а не в ТЗ. Счита, че дори да се приеме, че делото е търговско, с оглед цената на предявения иск – точно 10 000 лева, решението подлежи на касационно обжалване, тъй като законодателят е употребил частицата „до“, имайки предвид всяка сума с размер по-малък от 10 000 лева. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че макар на касатора да не е връчено постановеното въззивно решение, той е узнал за него на 21.03.2015г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Твърди, че за постановеното решение е узнал на 25.03.2015г., на който ден е депозирал жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Ответникът [фирма] не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от А. П. А. касационна жалба, въззивният съд е приел, че постановеното от него решение е необжалваемо съгласно чл.280, ал.2 ГПК с оглед цената на предявения иск, както и че касационната жалба е просрочена.
Настоящият състав намира, че подадената от частния жалбоподател касационна жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и постановено по предявен от А. П. А. против [фирма] по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на вземане в размер на 10 000 лева по сключен между страните на 22.03.2009г. договор за консултантски услуги, по силата на който ищецът се е задължил да изготви бизнес-план за изграждане на фотоволтаична система на [населено място], общ. В. с цел кандидатстване на дружеството за държавна субсидия пред ДФ „Земеделие“. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира вземане, произтичащо от търговска сделка по чл.286, ал.1 ТЗ. Едната от страните по сделката – ответникът [фирма] е търговец и сделката е свързана с упражняваното от него занятие, поради което договорът, на който се основава предявеният иск, представлява относителна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 23.04.2015г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. На касационно обжалване ще подлежи въззивно решение, постановено по иск с цена, която да не е „до 10 000 лева“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, което означава, че цената трябва да е най-малко 10 000.01 лева /в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. определение № 3 от 04.01.2013г. по ч.т.д. № 645/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 6 от 18.01.2012г. по т.д. № 1170/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 18 от 23.01.2013г. по т.д. № 17/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./.
По изложените съображения настоящият състав приема, че подадената срещу необжалваемото въззивно решение касационна жалба е недопустима и като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено, без да е необходимо да се обсъжда спазването на срока по чл.283 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1207 от 12.05.2015г. по гр.д. № 903/2014г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: