3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
С., 19.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3255/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 28.04.2014 г. по гр.д. № 111/ 2014 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е уважена молбата на Т. В. за допускане на обезпечение на иска, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е допуснал поисканото от ищеца обезпечение, като е приел, че е налице убедително писмено доказателство – постановеното първоинстанционно решение, а то не е влязло в законна сила и няма сила на пресъдено нещо. Иска определението за допускане на обезпечение на иска да се отмени.
Ответникът по частната жалба Т. И. В. – от [населено място] оспорва жалбата като недопустима по съображения, че въззивното решение е необжалваемо, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, затова е недопустима подадената частна жалба, съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е допуснал обезпечение на иска, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 1 т.2, вр. чл. 396 ал. 1 ГПК, подадена в срок и е редовна.
За да допусне обезпечение на иска, предявен от Т. И. В. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място], за признаване за установено, че ответникът няма вземане срещу ищеца за посочената сума, за която е издаден изпълнител лист от 14.07.2003 г. по гр.д.№ 702/2003 г. на РС – Монтана, чрез спиране изпълнението по посоченото изпълнително дело, въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда, на която е съответна исканата от ищеца обезпечителна мярка.
След постановяване на определението, с което е допуснато обезпечението на иска, е постановено на 19.06.2014 г. въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сума, обективирана в издадения изпълнителен лист, което решение не подлежи на обжалване.
С оглед изложеното частната жалба е неоснователна. Правилно с обжалваното определение е допуснато обезпечение на иска за установяване, че ищецът не дължи на ответника суми по издадения изпълнителния лист по посоченото дело. Обезпечителната мярка ”спиране изпълнението на изпълнителното дело” е съответна на обезпечителната нужда. При допускане на обезпечението това, че с първоинстанционното решение искът е бил уважен, съдът е посочил доколкото от това решение може да се прави извод,че предявеният иск е допустим и вероятно основателен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.04.2014 г. по гр.д. № 111/ 2014 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Банка Д.” – ЕАД – [населено място] да плати на Т. И. В. – от [населено място] 150 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: