5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1197/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – в ликвидация – [населено място], чрез ликвидатора А. Б. А. – от [населено място] и по касационна жалба на [фирма] – в ликвидация – [населено място], чрез ликвидатора Д. Б. Л. срещу Решение № 5637 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 1899/ 2011 г. на СГС, с което е обезсилено Решение от 19.08.2009 г. по гр.д. № 6805/ 2004 г. на СРС, 26 с. в частта, с която по иска с правно основание чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.) е признато за установено, че запис на заповед, издаден на 21.01.2002 г. от [фирма], чрез управителя П. В. К., с падеж 21.01.2003 г., е неистински документ – неавтентичен и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба на [фирма] – [населено място] се излага оплакване за неправилност и в Изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По въпроса: налице ли е правен интерес от установяване неистинност на документ, ако ищецът го извежда от възможността да ползва съдебното решение като основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязъл в сила съдебен акт по дело, по което документът е бил представен, когато ищецът не е бил страна в това производство, както и ако въобще документът не е бил представян в спорно съдебно производство, в което би могъл да оспори истинността му и по въпроса:налице ли е правен интерес, когато ищецът го извежда от възможността да ползва съдебното решение като основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на постановление за възлагане, когато документът е бил представен по частно гражданско дело за издаване на изпълнителен лист, в което ищецът не участва, жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р.№ 90/ 01.11.1972 г. на ВС, ОСГК. Поддържа, че съдът, като се е позовал на ТР №5/14.11.2012 г. по тълк.д.№5/2012 г. на ВКС, ОСГТК, се е произнесъл в противоречие със същото.
В касационната жалба на [фирма] – в ликвидация – [населено място] се прави оплакване за неправилност и в Изложение на основание чл. 280 ал. 1, вр. чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросите, идентични с тези, посочени в касационната жалба на ищеца, са решени в противоречие с практиката на ВКС – приетото ТР №5/14.11.2012 г. по тълк.д. №5/2012 г. на ВКС, ОСГТК не изразява мнението на всички съдии – членове на ОСГТК, видно от изразеното особено мнение, а дори и да се подкрепи преобладаващото мнение, изразено в тълкувателното решение, това решение в случая е неприложимо. По съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №5/14.11.2012 г. по тълк.д. №5/2012 г. на ВКС, ОСГТК, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване.
В. Д. П. и Г. В. Г. – ответници по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват искането на ищеца по делото [фирма] – в ликвидация – [населено място] за допускане на касационно обжалване, оспорват и по същество жалбата му като неоснователна и по съображения, изложени в последващ писмен Отговор, възразяват, че е недопустима касационната жалба на [фирма], който няма правен интерес да обжалва въззивното решение.
[фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища по постъпилите касационни жалби; [фирма] – в ликвидация – [населено място] и [фирма] – в ликвидация – [населено място] не изразяват съответни становища по постъпилите касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което е разгледан установитиелен иск по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.), цената на който не е до 10 000 лв., и е прекратено производството по делото, по постъпилите касационни жалби приема следното:
За да обезсили решението и прекрати производството по делото, въззивният съд е посочил, че с влязло в сила решение искът по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) е отхвърлен, и че ищецът е обосновал правния си интерес за иска по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.) от възможността да поиска по реда на чл. 231 ГПК (отм.) отмяна на постановлението за възлагане на имота в [населено място], а след това – и отмяна на разпоредителните сделки с имота, което би му позволило да удовлетвори вземането си от този имот, като кредитор на [фирма]. Аргументирал е, че чл. 231 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.) изисква не само да е налице неистински документ, но неистинността да бъде установена по надлежния ред – присъда или установителен иск по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.), а не и с иск по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.). На основание ТР №5/14.11.2012 г. по тълк.д.№5/2012 г. на ВКС, ОСГТК е обосновал, че в хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК, аналогична на чл. 231 ал. 1 б.”в” ГПК(отм.), не се има предвид неистинността на документа да се установява по гражданскоправен ред извън случаите на чл. 97 ал. 4 ГПК. Поради липса на правен интерес и поради отхвърляне на иска по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) с влязло в сила решение, съдът е заключил, че искът по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.) е недопустим и е обезсилил решението, с което искът е бил уважен, и е прекратил производството по делото.
По касационната жалба на [фирма] – в ликвидация, [населено място]: Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. В съответствие със съдебната практика въззивният съд е решил въпроса за правния интерес, който ищецът следва да има както при предявяване на иска, така и по време на производството, както и че липсва правен интерес от иск по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.), когато с влязло в сила решение между страните е отхвърлен иска по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) за признаване за установено на престъпното обстоятелство във връзка със съставянето и използването на записа на заповед – престъпление по чл. 309 ал.1 НК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността въз основа на решението по иска по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.), с което се признае за установено, че записът на заповед е неистински, да иска отмяна на постановление за възлагане по чл. 231 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.). Както е прието в ТР №5/14.11.2012 г. по тълк.д.№5/2012 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл. 124 ал. 4 изр. 1 ГПК (преди чл. 97 ал. 3 ГПК, отм.) поради липса на правен интерес, когато ищецът извежда същия от възможността да иска отмяна по реда на чл. 231 ГПК (отм.), като отмяна на влязло в сила решение на основание чл.231 ал.1 б.”в” ГПК (отм.) може да се иска, когато решението е основано на документ, който по надлежения съдебен ред е бил признат за подправен – това е влязла в присъда или решение по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.). В основанието за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. ”в” ГПК(отм.), съответно по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК, което изисква установяване неистинност на документ по надлежния съдебен ред, не се включва установяване на неистинност по гражданскоправен ред извън случаите на чл. 97 ал.4 ГПК (отм.), съотв. по чл. 124 ал. 5 ГПК.
Тъй като ищецът извежда правния си интерес за предявяване на иска по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.) от възможността да иска отмяна чл. 231 ал. 1 б. ”в” ГПК(отм.) на постановление за възлагане, както и на последващи разпоредителни действия с имота, въз основа на решението, постановено по иска по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.), липсва правен интерес от предявения иск по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.) – решението, с което евентуално искът се уважава, не може да послужи като основание за отмяна на постановление за възлагане на основание чл. 231 ал. 1 б. ”в” ГПК(отм.), а искът с правно основание чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) за установяване по надлежния ред на престъпно обстоятелство във връзка със съставянето и използването на записа на заповед, е отхвърлен с влязло в сила решение. Отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 231 ал. 1 б.”в” ГПК(отм.) може да се иска, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е бил признат за подправен.
Към въпроса за правния интерес на ищеца от иска по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.), обоснован с бъдещо производство по отмяна на постановлението за възлагане, няма отношение въпроса, че е допустимо да се атакуват по реда на чл. 231 ГПК действията на съдебния изпълнител във връзка с публична продан на недвижим имот, включително постановление за възлагане, ако са налице предвидените основания за отмяна. Посоченото от жалбоподателя Р. №90/01.11.1972 г. на ВС, ОСГК, с което след като е бил уважен иск по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) за установяване по надлежен ред на престъпно обстоятелство – неистинска оценка на вещо лице, е прието, че подлежи на отмяна по чл. 231 ГПК постановлението за възлагане, е неприложимо, тъй като в случая искът за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) е отхвърлен с влязло в сила решение.
По касационна жалба на [фирма] – в ликвидация – [населено място] – същата е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване. С първоионстанционното решение искът по чл. 97 ал. 3 ГПК(отм.) срещу жалбоподателя – ответник по делото е уважен, този ответник не е обжалвал решението и няма правен интерес да обжалва въззивното решение, с което е обезсилено първоистанционното решение и е прекратено производството по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5637 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 1899/ 2011 г. на Софийски градски съд, което определение не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] – в ликвидация – [населено място] срещу посоченото решение, което определение може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: