5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 19.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1649 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Г. Г., срещу решение № 69 от 19.03.2015г. по в.т.д. № 306/2014г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено изцяло решение № 104 от 30.06.2014г. по т.д.н. № 83/2014г. на Русенски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е обявена неплатежоспособността на [фирма], определена е началната дата на неплатежоспособността 14.08.2011г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановена е обща възбрана и запор на имуществото на дружеството, постановено е прекратяване на дейността му, обявено е в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г., решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. и др., съгласно която, за да се прецени длъжникът оборил ли е презумпцията по чл.608, ал.1 ТЗ, следва съдът да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значението за икономическото състояние на длъжника като обективно състояние. Поддържа още, че съгласно практиката на ВКС, за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни, което следва да се прецени след анализ на събраните за това доказателства за извършените плащания. Счита, че в случая въззивната инстанция не е обсъдила извършваните плащания от страна на дружеството, както и не е съобразен моментът на настъпване на неплатежоспособност, като твърди, че независимо от обявяването на кредита за предсрочно изискуем, дружеството е продължило да извършва дейност, налице са постъпления и разплащания към кредитори, както и активи, които са обезпечавали вземането на кредиторите. В касационната жалба поддържа, че допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, съставляващо основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в настоящия случай, а и предвид динамичната обстановка в страната следва да се отговори на въпроса към кой момент дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, както и на въпроса наличните обезпечения, които в течение на времето са се обезценили, следва ли при обезценката им веднага длъжникът да поиска обявяване в несъстоятелност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в първоинстанционното и във въззивното производство, както и останалите писмени доказателства, според които към 31.12.2013г. и към 01.04.2014г. собственият капитал на [фирма] е минус 35 хиляди лева; към двете посочени дати дружеството има осигурителни задължения в размер на 12 000 лева, данъчни задължения в размер на 9 000 лева и други задължения 18 000 лева или общо краткосрочни задължения в размер на 39 000 лева, а в същото време не разполага с дълготрайни активи и дългосрочни вземания, няма краткотрайни активи /в т.ч. материални запаси, суровини и материали, незавършено производство, продукция и стоки/, има краткосрочни вземания от клиенти и парични средства по разплащателна сметка общо 4 000 лева. Въз основа на представените доказателства е приел, че с покана за доброволно изпълнение от 30.01.2013г. [фирма] е уведомила дружеството, че [фирма] е допуснало просрочие по предоставения му от Банката кредит по договор от 04.10.2010г., по който солидарен длъжник е и [фирма], в размер на 482 913,15 лева, като вземанията на Банката са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 29.01.2013г., а с други пет покани за доброволно изпълнение Банката е уведомила дружеството, че [фирма] е допуснала просрочие по предоставените банкови кредити по договор от 11.04.2006г., по договор от 25.06.2008г., по договор от 08.01.2009г. и договор от 25.06.2008г. в общ размер по всички кредити 2 168 008,11 лева, като вземанията на Банката са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 29.01.2013г. Възприел е заключението на вещото лице, че посочените задължения по петте договора за банков кредит следва да се отразят счетоводно при [фирма], при което условие активите на дружеството стават към 31.12.2013г. и 01.04.2014г. в размер на 2 654 981,14 лева, а задълженията – в размер на 2 690 000 лева. Взел е предвид и това, че последното извършено плащане по счетоводни данни на дружеството е заплатено възнаграждение по договор за управление за м. ноември 2013г. за сумата 495,44 лева с дата 31.12.2013г.. Обсъдил е изчислените в заключенията коефициенти към 31.12.2013г. и към 01.04.2014г.: коефициентът за финансова автономност е – 0,013; коефициентът на задлъжнялост е – 76,86; коефициентите за обща и за бърза ликвидност са 0,10 – по счетоводни данни и 0,986 – по изчисление на вещото лице, като с включването на задълженията на дружеството като солидарен длъжник по банковите кредити и вземанията от свързани лица коефициентът е завишил своята стойност; коефициентът за абсолютна ликвидност е 0,03 – по счетоводни данни и 0,0003 – по изчисление на вещото лице. Съобразил е заключението на вещото лице, дадено в първоинстанционното производство, според което изчислените показатели за финансова автономност, задлъжнялост, обща и бърза ликвидност по счетоводни данни показват, че финансовите затруднения на дружеството имат траен и необратим характер, което се обосновава и от обстоятелството, че предприятието не отчита приходи от м.01.2014г. и това води до обективна невъзможност да обслужва задълженията си. Взел е предвид и данните от заключението, че осигурителните и данъчните задължения на дружеството са от м. 02.2011г. Обсъдил е и заключението на съдебноикономическата експертиза, изготвена във въззивното производство, според което към момента на изготвянето му няма промяна в изводите, направени в първото заключение. Въз основа на тези доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че цялостното финансово състояние на длъжника [фирма], който е молител в първоинстанционното производство и жалбоподател във въззивното производство, се свежда до трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност, както и че началната дата на неплатежоспособността е 14 08.2011г., към която дружеството е имало изискуеми публично правни задължения, които не е могло да изпълни. Посочил е, че в случая най-старото непогасено задължение на дружеството, при положение че обективното му състояние на неплатежоспособност вече е налице, е публичноправното му задължение за плащане на ДДС с падеж 14.08.2011г. и именно това е началната дата на неплатежоспособността му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Тези оплаквания – за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и за необоснованост, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Не е налице и поддържаното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно момента на изпадане на длъжника в неплатежоспособност е обсъждан от въззивния съд. По този въпрос е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/14г. на I ТО, решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/14г. на ВКС, II ТО и други, съобразно които началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началният момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитори сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Въззивният съд е разрешил този въпрос при съобразяване на конкретните факти и обстоятелства по делото, установени въз основа на анализ на събраните доказателства, в това число заключения на съдебно-икономическата експертиза и не се е отклонил от създадената задължителна съдебна практика. Тъй като по поставения правен въпрос е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, свързан с обезценяване на наличните обезпечения на дружеството – длъжник, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи, с оглед на което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 19.03.2015г. по в.т.д. № 306/2014г. на Великотърновски апелативен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: