4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2958 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника по бъдещия иск [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. Р. срещу определение № 1305 от 18.05.2015г. по ч. гр. дело № 1689/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което след отмяна на определение от 08.04.2015г. по гр. дело № 4532/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I.-В състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 327 ТЗ, който ще бъде предявен от [фирма] срещу [фирма] за плащане на сумата 30 704,68 лв., дължима за доставени стоки за периода 20.08.2014г. -15.01.2015г. по договор за доставка на изворна вода в различни разфасовки, сключен на 20.08.2014г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на [фирма] в посочени банки до размера на сумата 30 704,68 лв. след представяне на парична гаранция в размер 3 000 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата: Следва ли да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, когато в молбата за допускане молителят не е представил данни и липсват наведени доводи относно наличието на обезпечителна нужда? Частният жалбоподател се позовава на противоречие с определение № 1188/27.01.2011г. по ч. гр. д. № 843/2011г. на СГС, АО, III-Б състав, определение № 5593/13.04.2011г. по ч. гр. д. № 3862/2011г. на СГС, ТО, VI-3 състав, определение № 254/21.02.2011г. по ч. гр. д. № 480/2011г. на САС, ГК, 1 състав и определение № 753/27.04.2011г. по ч. гр. д. № 1203/2011г. на САС.
[фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Т. оспорва частната касационна жалба, прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор, и релевира евентуални доводи за правилност на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да допусне обезпечение на бъдещия иск чрез запор на банкови сметки на ответника по бъдещата искова молба, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК: бъдещият иск е допустим, вероятно основателен – вероятно проявление на фактите, от които произтичат претендираните права, предвид представените писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда, обезпечителната мярка запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки е подходяща и съответна на обезпечителната нужда до размера на цената на иска. Въззивната инстанция е определила гаранция в размер 3 000 лв. с оглед цената на иска и доколкото основателността на иска ще бъде преценявана в исковия процес с участието на ответника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси и изложените във връзка с тях твърдения и доводи.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно обезпечителната нужда е релевантен за делото, тъй като е обосновал правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос не е изпълнено твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на определението на САС по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Посочените от частния жалбоподател определения на СГС и САС не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС. За да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: искът да бъде допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща, като в хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Обезпечителната нужда е налице, ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Ако ответникът твърди, че има възможност да погаси задължението при постановяване евентуално на позитивно решение, поради което не е налице интерес от обезпечение, същият следва да докаже твърденията си. В този смисъл са определение № 933/ 19.10.2012г. по ч. т. д. № 778/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 111/15.02.2012г. по ч. т. д. № 49/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. Посочената практика не се налага да бъде променяна. Съдебният състав, спазвайки практиката на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Разноски в настоящото производство не се присъждат, тъй като съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, защото привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1305 от 18.05.2015г. по ч. гр. дело № 1689/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.