1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр. София, 29.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2250 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Т. К. срещу определение № 2557 от 25.07.2016г. по т. дело № 3390/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав. С посоченото определение е оставено без уважение искането на [фирма] за изменение на решение № 925 от 09.05.2016г. по същото дело в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Софийски апелативен съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е обсъдил доводите на частния жалбоподател, не се е съобразил с обстоятелството, че с въззивната жалба [фирма] оспорва решението на първата инстанция в осъдителните части по отношение на него, не е отчел, че сумата от 30 000 лв. е погасена чрез плащане след завеждане на исковата молба и че ответникът е станал причина за завеждане на иска, поради което ищецът не следва да заплаща разноски на ответника. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и вместо това решението в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер 1 657,97 лв., да бъде изменено, като се приеме че [фирма] не дължи разноски на [фирма]. Претендира присъждане на направените разноски в пълен размер в първоинстанционното и въззивното производство с оглед и на уважената част от иска по чл. 86 ЗЗД с въззивното решение.
Ответникът [фирма], [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител старши юрисконсулт Л. Б. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение. Поддържа становище, че въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, тъй като решението на първоинстанционния съд в осъдителната част за 30 000 лв. е отменено и искът е отхвърлен. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 1 000 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение искането на [фирма] за изменение на решение № 925 от 09.05.2016г. по т. дело № 3390/2015г. в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че е определил разноските с въззивното решение съобразно изхода на делото, отчел е извършените плащания и отхвърлянето на иска съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, както и основателността на иска за обезщетение за забава. Приел е, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е налице, защото ответникът е дал повод за завеждане на иска, въпреки че е платил в хода на процеса, което изключва разноските да бъдат възложени върху ищеца, поради което те не са възложени изцяло. Определението на Софийски апелативен съд съд е неправилно.
Съображенията на въззивната инстанция, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, въпреки че е платил в хода на процеса, което изключва разноските да бъдат възложени върху ищеца, и че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК са законосъобразни. Ответникът е станал причина за предявяване на исковете /по отношение на главницата изцяло, а по отношение на иска за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер 140 789,11 лв./, тъй като падежът за плащане на претендираната главница е настъпил преди подаване на исковата молба в Окръжен съд Стара Загора. Независимо от това обаче, въззивната инстанция не е съобразила, че размерът на дължимите от ответника [фирма] на ищеца [фирма] разноски за първоинстанционното производство е общо 23 866,28 лв. Посочената сума се дължи поради това, че към момента на исковата молба главницата е била дължима, но е погасена чрез плащане в хода на исковото производство, т. е. ответникът е станал причина за предявяване на иска, и съобразно уважената част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в първоинстанционното и въззивното производство. От дължимите на ищеца за производството пред СГС разноски първоинстанционният съд е присъдил 21 106,61 лв., а дължимите за въззивното производство разноски от [фирма] на [фирма] са в размер 1 402,70 лв. – платена държавна такса по въззивната жалба върху обжалваемия интерес 70 135,11 лв., за която сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен с въззивното решение. Следователно общият размер на разноските, които ответникът по исковата молба следва да възстанови на ищеца за първоинстанционното и въззивното производство е 25 268,98 лв. От тази сума с първоинстанционното решение са присъдени 21 106,61 лв., сумата в размер 2 759,67 лв. представлява направени разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с въззивното решение, а сумата 1 402,70 лв. – направени разноски /платена държавна такса/ за въззивното производство. Въззивният съд е следвало да присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер 4 162,37 лв. /2 759,67 лв. + 1 402,70 лв./. Предвид изложените съображения се налага изводът, че не е присъдена част от дължимите направени разноски в размер 125,62 лв. /дължими 4 162,37 лв. – присъдени 4 036,75 лв./. Следователно обжалваното определение е неправилно и същото следва да бъде отменено, като вместо това ответникът [фирма] трябва да бъде осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още 125,62 лв. – направени разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно уважената част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с въззивното решение.
Неправилно въззивният съд не е изменил решението в частта, с която е осъдил ищеца [фирма] да заплати на ответника [фирма] 1 657,97 лв. Ответникът е направил разноски за първоинстанционното производство в размер 250 лв. – възнаграждение на вещо лице, а за въззивното производство в размер 2 013,09 лв. – платена държавна такса. Ответникът е станал причина за предявяване на иска за главницата, тъй като сумите са платени след предявяване на исковата молба. Поради това ищецът не дължи заплащане на ответника на направените разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска за главницата в размер 30 000 лв. с въззивното решение. Останалата част от направените във въззивното производство разноски също не се дължат на ответника, тъй като представляват платена държавна такса върху уважената с първоинстанционното решение част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер 70 654,31 лв. Въз основа на изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер 1 657,97 лв. – направени разноски във въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2557 от 25.07.2016г. по т. дело № 3390/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 925 от 09.05.2016г. по т. дело № 3390/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], кв. Индустриален, [улица], административна сграда на [фирма] още 125,62 лв. /сто двадесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ към присъдените с въззивното решение 4 036,75 лв. – направени разноски за първоинстанционното и въззивното производство, изчислени съразмерно на уважената с въззивното решение част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] за заплащане от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], кв. Индустриален, [улица], административна сграда на [фирма] на сумата 1 657,97 лв. – разноски за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.