9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
С., 01.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2848/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], обл. С. срещу Решение №204 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 234/ 2015 г. на Ловешки окръжен съд, с което по иска на [фирма] срещу И. А. Л. – от [населено място] за прогласяване за нищожна сделката джиро от 10.03.2009 г. за прехвърляне от [фирма] на И. А. Л. на 12 000 бр. поименни акции от капитала на [фирма] – [населено място], вписани под № 13000 до №24000, е отменено Решение №66 от 11.02.2015 г. по гр.д. № 364/2013 г. на РС-Ловеч в частта, с която е уважен искът за прехвърлени 1000 бр. акции под № 12001 до № 13000 на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – липса на основание и противоречие със закона поради несъответствие между посочените за прехвърлени в джирото акции и тези, вписани в книгата за акционерите и е постановено друго, с което искът относно 1000 бр. акции е отхвърлен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД – липса на форма и решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на джирото за останалите прехвърлени 11 000 бр. акции, на основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД поради липса на форма. Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на джирото за прехвърлени 12 000 бр. акции под №13 000 до №24 000 на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – липса на воля и съгласие предвид неистинност на подписа на изпълнителния директор К. Н. и липса на съгласие на Съвета на директорите на [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че двете решения са недопустими, тъй като исковата молба е нередовна и липсва доклад по чл. 146 ГПК и за двете съдебни инстанции; липсва взето становище на страните по доклада и обявяването му за окончателен; остават неясни в хода на производството основанията на исковете, като въззивният съд сочи основание по чл. 26 ал. 2 ЗЗД противоречие на закона, каквото посочената разпоредба не съдържа; налице е несъответствие между обстоятелствена част и петитум – нередовност, която не е отстранена от първостепенния съд, и от въззивния съд, съобразно указанията в т.4 от ТР№1/17.07.2001 г. на ВКС,ОСГК. Жалбоподателят поддържа, че двете решения са недопустими с оглед съдебната практика: ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК;Р.№90/27.05. 2011 г. по т.д.№674/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.;Р.№417/14.11.2011 г. по гр. д.№674/2010 г. на ВКС,І г.о.;Р.№61/29.04.2011 г. по т.д.№ 495/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.;Опр.№818/28.12.2010 г. по т.д.№ 495/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.;Р.№27/08.03.2010 г. по т.д.№521/2009 г. на ВКС,І т.о.;Р.№194/26. 11.2010 г. по т.д. №80/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Описва извършените от първоинстанционния съд действия по отстраняване нередовност на исковата молба, подадените от него, като ищец по делото, молби -уточнения и приетото с въззивното решение, с което изцяло са отхвърлени предявените искове за нищожност и поддържа, че въззивното решението е недопустимо, тъй като съдът е разрешил правен спор, въведен с нередовна искова молба и при допуснати процесуални нарушения, които отново сочи.
В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят обосновава, че двете решения са недопустими по съображенията, развити в жалбата;формулира решените процесуално – правни въпроси, за да обоснове искане за допускане на касационно обжалване с оглед недопустимост на въззивното решение; сочи допуснатите от двете съдебни инстанции нарушения, описани в жалбата и иска въззивното решение да се обезсили, като счита, че изложените сега доводи са в съответствие с цитираната в жалбата и отново в Изложението задължителна съдебна практика за недопустимост на решение, постановено по нередовна искова молба.
Относно нищожност на цялата прехвърлителна сделка и относно прехвърлянето на акции с № 12 001 до №13 000 поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва установена практика по въпроса: при разминаване в отразяване на броя на прехвърлените акции между джирото и сделката, обективираща прехвърлянето (дарение), от една страна, и това в книгата на акционерите, от друга, при наличие на очевидно несъответствие – е ли това основание за нищожност на цялата прехвърлителна сделка.
Поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: при условие, че отразяването в книгата на акционерите има само декларативно действие и не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции, може ли да бъдат прехвърлени повече на брой акции от описаните в джирото – въпрос, решен в противоречие с Р.№52/25.04.2013 г. по т.д.№ 472/2012 г. на ВКС, І т.о.; Р.№10/04.02. 2015 г. по т.д.№ 80/2014 г. на ОС-Хасково;Р.№103/13.12.2013 г. по т.д. №23/2013 г. на ОС-Враца;Р.№ 327/14.04.2003 г. по гр.д.№2650/ 2002 г. на ВКС;Р.№204/06.06.2012 г. по т.д.№ 898/2010 г. на ВКС и Р.№220/14.02.2012 г. по т.д.№ 839/2010 г.
Относно необсъждането от съда на всички факти поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: има ли съдът задължение да обсъди всички обстоятелства, да посочи кои правно- релевантни факти счита за установени, следва ли да обсъди всички доказателства, жалбоподателят сочи допуснатото от съда нарушение с необсъждане твърдението, че К. Н. е бил в болница през посочения период и няма как да е подписал на 03.11.2010 г. покана за ОС на СД – въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС:Р.№554/08.02.2012 г. по гр.д.№1163/2010 г. на ІV г.о.; Р.№127/05.04.2011 г. по гр.д.№1321/2009 г. на ІV г.о.;Р.№670/15. 11.2010 г. по гр.д.№695/2009 г. на ІV г.о.;Р.№445/02.11.2011 г. по гр.д.№1733/ 2010 г. на ІV г.о.;Р.№ 344/21.09.2012 г. по гр.д.№862/ 2011 г. на ІV г.о.;Р.№127/05.04.2011 г. по гр.д.№1321/2009 г. на ІV г.о.; Р.№361/14.12.2011 г. по гр.д.№ 771/2010 г. на І г.о.
Относно нищожност на прехвърлянето на акции при липса на съгласие на съвета на директорите в нарушение на устава на АД и закона, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: нищожно ли е прехвърлянето на акции, без решение на СД на АД, когато законът и уставът на АД изискват такова, по който поддържа, че е решен в противоречие с Опр.№ 251/ 05.05.2010 г. и Р. №202/22.12.2010 г. по т.д.№ 764/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и въз основа данните по делото обосновава, че липсата на решение на СД за разпореждане от АД с акции, води до нищожност на сделката, независимо от разпоредбата на чл. 236 ал. 4 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба И. А. Л. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не е формулирал ясно и точно поддържаните основанията; сочи, че е неоснователно твърдението за недопустимост на въззивното решение, като е странно именно ищецът да твърди, че е нередовна неговата искова молба; че не отговаря на истината твърдението, че липсва доклад по чл. 146 ГПК. Поддържа, че по поставения въпрос за нищожност на цялата прехвърлителна сделка и на прехвърлянето на акции №12001 до №13000, формулираните въпроси нямат отношение към спора, който е за волята, съдържаща се в джирото за прехвърляне на 12 000 бр. акции и сделката нищожна ли е. Възразява, че не е налице твърдяното необсъждане на всички факти, тъй като евентуални пороци при свикване на ОС на СД с покана от 03.11.2010 г., нямат отношение към нищожността на джирото с дата 10.03.2009 г. Поддържа, че по въпроса за нищожността на прехвърляне на акции при липса на съгласие на СД, жалбоподателят основава искането за допускане на неотносима съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено решение, с което са отхвърлени установителни искове за нищожност на джиро за прехвърляне на 12 000 бр. поименни акции, цената на всеки от които искове не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, подадена в срок и редовна.
За да отмени решението и да отхвърли иска за нищожност относно 1000 бр.акции и да потвърди решението, с което е отхвърлен искът за нищожност относно 11 000 бр. акции от капитала на [фирма] – [населено място], прехвърлени с джиро от 10.03.2009 г., и вписано в книгата за акционерите прехвърляне на 12 000 бр. акции, чиято нищожност първоинстанционния съд е квалифицирал на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на основание и противоречие със закона предвид неизпълнение на изискванията за прехвърляне на акции в размера, отразен в джирото от 10.03.2009 г., с вписаните акции в книгата за акционерите, въззивният съд е посочил, че вярната правна квалификация на иска е по чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД – липса на предписана от закона форма. Изложил е съображения, че не е налице основание за нищожност на джирото за прехвърляне на 12 000 бр. поименни акции на основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД – липса на съгласие на К. Н., като изпълнителен директор на [фирма], тъй като от изслушаната графична експертиза е установено, че подписът е негов. Изложил е съображения, че не са събрани доказателства, че съветът на директорите е дал съгласие за сключване на сделката (джиро) за прехвърляне на 12 000 бр. поименни акции от капитала на [фирма], съгласно чл. 39 ал. 1 от Устава на АД, като възможността да се формира воля в АД и О. не подлежи на договорни или произтичащи от Устава на ТД ограничения; прилагат се императивните разпоредби на чл. 235 ал. 4 ТЗ (редакция към 2009 г.) и чл. 236 ал. 4 ТЗ, и дори при отграничената в Устава на АД представителна власт на изпълнителния директор,подписал джирото, същите са ирелевантни за възникналите за страните права и задължения – ограниченията на устава имат значение за вътрешните отношения между АД и изпълнителния директор с оглед преценката за надлежно изпълнение на договора за управление, а сделката за прехвърляне на акции, извършена без съгласие на СД,е действителна. Съдът е заключил, че твърдението на ищеца, че К. Н. поради заболяване е бил възпрепятстван през периода 24.08.2010 г. – 01.05. 2011 г. да получи покана за провеждане на ОС, да присъства на ОС и да се подпише в книгата на акционерите – са недоказани и касаят период след сключване на сделката на 10.03.2009 г.
По довода за недопустимост на решенията, постановени по нередовна искова молба, при липса на доклад по чл. 146 ГПК; при липса на взето от страните становище по доклада и обявяването му за окончателен; затова, че в хода на производството остават неясни основанията на исковете, като въззивният съд сочи основание по чл. 26 ал. 2 ЗЗД противоречие на закона, каквото тази разпоредба не съдържа; защото има несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба – нередовност, неотстранена от първоинстанционния съд. Жалбоподателят в Основанията за допускане на касационно обжалване по довода за недопустимост на решението извежда релевантните процесуалноправни въпроси и поддържа, че са решени в противоречие със задължителната съдебна практика.
Съгласно т.1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК жалбоподателят не следва да сочи решен от въззивния съд правен въпрос, нито основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, когато се касае за недопустимост на обжалваното решение, тъй като ВКС служебно е задължен да допусне обжалваното решение до касационен контрол, когато същото е недопустимо. Поради това по оплакването за недопустимост на решението не следва да се разглеждат формулираните от жалбоподателя в Изложението процесуалноправни въпроси и да се дава отговор решени ли са те в противоречие със съдебната практика, посочена от жалбоподателя.
Жалбоподателят обосновава довода за недопустимост с посочените допуснати процесуални нарушения по неотстраняване нередовност на исковата молба и разглеждане на спор, въведен с нередовна искова молба. Задължение на жалбоподателя, като ищец, е да сезира съда с иск, основан на ясни и конкретни обстоятелства, които очертават предмета на спора, на твърдения, които определят рамките на защитата на ответника. Въз основа на обстоятелствата, изложени в исковата молба: прехвърляне на акции с джиро, неподписано от изпълнителния директор на [фирма] и без решение на СД за прехвърляне на акции, които акции в обема, посочени в джирото, не съответстват на вписаните в книгата за акционерите акции, ищецът е заявил иск за прогласяване на сделката джиро за нищожна поради липса на воля и съгласие, както и поради липса на основание и противоречие със закона с оглед отразяването на прехвърлянето, извършено в джирото, в книгата за акционерите. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 12.04.2013 г. и с разпореждане от 27.05.2013 г.; с определение от 10.09.2013 г. е задължил ищеца да представи поправена искова молба; ищецът с Молби от 22.05.2013 г. и от 26.06. 2013 г. е уточнил предявените искове по чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД- липса на съгласие и чл. 26 ал.1 ЗЗД – противоречие със закона, посочено като основание по чл. 26 ал. 2 ЗЗД поради липса на платена цена по сделката и в поправена искова молба относно изложеното в т.3 на исковата молба – несъответствие в обема акции по джирото и вписването в акционерната книга – е заявил, че поддържа основание за нищожност поради противоречие със закона и липса на основание за придобиване на акциите и е уточнил петитума, като искане за прогласяване нищожност на сделката джиро, с която е извършено прехвърляне на акциите. Първоинстанционният съд е квалифицирал претенциите, като искове по чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД – липса на съгласие за прехвърляне поради липса на подпис на К. Н. и липса на решение на СД за прехвърляне и основанието по т. 3 на исковата молба – нищожност на джирото поради липса на основание и противоречие със закона, а въззивният съд е променил последната квалификация на иск по чл. 26 ал. 2 пр.3 ЗЗД – липса на форма. С оглед изложеното, неоснователно е твърдението на жалбоподателя за постановяване на първоинстанционното решение по нередовна искова молба, за несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум и за останали неясни заявените от ищеца основания на исковете, както и оплакването, че въззивният съд е следвало да отстрани нередовността на исковата молба, съобразно в т.4 от ТР№1/17.07. 2001 г. на ВКС, ОСГТК. Основателно ответникът по касационната жалба възразява, че дори да е била нередовна исковата молба, жалбоподателят, като ищец по делото, е следвало да я изготви по начин, съответстващ на претенциите му. Оплакването, че въззивният съд бил посочил основание по чл. 26 ал. 2 ЗЗД противоречие на закона, каквото посочената разпоредба не съдържа, каквото основание сам ищецът е посочил в Молбата от 22.05.2013 г., съставлява оплакване за неправилна правна квалификация – оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, което не дава основание да се приеме решението за недопустимо.
Не се подкрепя от данните по делото оплакването за липса на доклад на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК и невземане становище на страните по доклада – докладът е на л.96 в д.№2739/ 2012 г. на РС-Плевен, по който не е имал възражения процесуалният представител на ищеца; въззивният съд, съгласно т.2 от ТР № 1/09. 12.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада и отстранява такива нарушения, ако има във въззивната жалба оплаквания, тогава дава указания на страните за възможността да предприемат процесуалните действия по посочване на доказателствата, които са пропуснали да извършат поради допуснатите процесуални нарушения. Оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на доклад или непълен доклад, не се съдържат във въззивните жалби на страните, поради което за въззивната инстанция не е съществувало задължение да извърши проверка дали докладът на първоинстанционния съд е бил пълен и дали правилно е била разпределена доказателствената тежест; въззивният съд не е действал в нарушение на задължителната съдебна практика и на това основание доводът за недопустимост на решението е неоснователен.
По искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК:
По въпроса за прехвърляне на акции 12000 бр. от №13 000 до №24 000, поради разминаване с отразените прехвърлени акции в книгата на акционерите; е ли това основание за нищожност на джирото, по който жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; свързан с въпроса за декларативното действие на отразяването в книгата на акционерите, което не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и въпроса: може ли с вписването в книгата на акционерите да се прехвърлят повече на брой акции от описаните в джирото, по които въпроси жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК.
ВКС в постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№208/06.06. 2012 г. по т.д.№898/2010 г. на ІІ т.о. по иск по чл. 74 ТЗ е приел, че вписването в книгата на акционерите по чл. 185 ал. 2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и има само декларативно действие спрямо дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект, и инкорпорираните в прехвърлените акции права възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите. Съдът е обосновал, че не следва да се съобразява броя на отразените акции в книгата на акционерите, а да се разгледа твърдението на ищеца за нищожност на извършеното с джиро прехвърляне на акции, като вписването в книгата на акционерите цели яснота за притежавания обем права; книгата за акционерите представлява частен свидетелстващ документ и се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното установява, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно. Акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата на акционерите, включително и за броя на акциите, което не означава, че вписването в книгата на акционерите e неоспоримо – предмет на спор може да бъде както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него права, т. е. броят на притежаваните акции, и акционерът може да защити срещу АД правата си относно притежавания брой акции с искове по чл.71 и 74 ТЗ.
В съответствие с посочената практика въззивният съд е разгледал исковете за прогласяване нищожност на джирото, като сделка, по начин, обвързващ прехвърлителя и приобретателя на акциите; и не е уважил иска за нищожност, основан на извършеното вписване в книгата за акционерите и на твърдяното от ищеца прехвърляне на акции при разминаване с отразеното в книгата на акционерите, поради декларативното значение на вписването в книгата за акционерите е приел, че несъответствието на вписването на прехвърлянето в книгата за акционерите с прехвърлянето с джирото, не е основание за нищожност на джирото и не е обсъждал въпроса може ли с вписването в книгата на акционерите да се прехвърлят повече на брой акции от описаните в джирото, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
С оглед посочената съдебна практика, е неоснователно искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, както и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – дори поставеният въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, с решението по чл.290 ГПК противоречието е преодоляно.
По въпроса за необсъждане на довода на ищеца, че К. Н. поради заболяване е бил възпрепятстван през периода 24.08. 2010 г. – 01.05.2011 г. да получи покана за провеждане на ОС, да присъства на същото и да се подпише книгата на акционерите. Въззивният съд, като е обсъдил тези доводи на жалбоподателя, не ги е уважил по изложените на стр.13 съображения, а оплакването, че изводите му са неправилни, съставлява касационно основание чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за нищожност на прехвърлянето на акции при липса на съгласие на съвета на директорите в нарушение на устава на АД и закона, е несъстоятелно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, основано на Опр.№251/05.05. 2010 г. и Р.№202/22.12.2010 г., двете по т.д.№764/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Посоченото решение е по иск по чл. 71 ТЗ, вр. с чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) за нищожност на решение на съвета на директорите, с което е дадено съгласие за учредяване на особен залог върху предприятието на дружеството, който иск ВКС е приел за недопустим. Решението е неотносимо към въпроса за нищожност на джиро поради липса на взето от съвета на директорите решение за прехвърляне на акции, за решаването на който съдът е приложил разпоредбата на закона – чл. 236 ал. 4 ТЗ – сделка, сключена в нарушение на ал.1-3 е действителна, а лицето, което я е сключило отговаря пред дружеството за причинените вреди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно ожалване на Решение №204 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 234/ 2015 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], обл. С. да плати на И. А. Л. – от [населено място] 2400 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: