1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 12.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 439 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. срещу решение № 667 от 12.11.2014г. по в. гр. дело № 857/2014г. на Пловдивски апелативен съд, I граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 312 от 14.02.2014г. по гр. дело № 1635/2012г. на Окръжен съд Пловдив [фирма] е осъдено да заплати на С. Р. А. от [населено място] сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 31.07.2009г. ПТП, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, сумата 2 562,50 лв. – разноски за двете съдебни производства по съразмерност, както и в полза на държавата сумата 1 500 лв. – дължима държавна такса за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Противоречи ли на морала съжителството на съпружески начала, когато същото е осъществявано при наличието на валидно сключен и непрекратен граждански брак? – въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; по този въпрос касаторът излага и евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Дали формираният от съда правен извод за основателност на претенцията следва да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства или не? – въпросът е решен в противоречие с решение № 92/22.02.2011г. по гр. д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/16.03.2012г. по гр. д. № 980/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 7/08.02.2012г. по гр. д. № 510/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 470/16.01.2012г. по гр. д. № 1318/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 331/04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 138/08.06.2011г. по гр. д. № 1056/2010г. на ВКС, ГК, II г. о.
Ответницата С. Р. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. С. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС /посочените от касатора Постановления на Пленума на ВС/ ищцата, която няма пряка кръвна връзка с пострадалия и не се явява негов наследник, но е майка на децата им и е живяла на съпружески начала с пострадалия, има право да претендира обезщетяване за претърпените от нея неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да уважи частично предявения иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд се е аргументирал с наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество: валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, при ответника; настъпване на застрахователно събитие, предвид влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 2501/2009г. на ОС Пловдив, съгласно чл. 300 ГПК; претърпени от ищцата в резултат на настъпилото на 31.07.2009г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на Р. Т. Д.. Решаващият съдебен състав е приел, че ищцата е живяла на съпружески начала с починалия Р. Д. в общ дом повече от 20 години и двамата имат две родени деца – С. Д. и С. Д.. Изложил е съображения, че фактическото създаване на ново семейство без да е изпълнена процедурата по прекратяване на съществуващ брак е личен избор, който не подлежи на законова санкция. При определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с интензитета на тези вреди.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но по отношение на него не е налице твърдяното противоречие между ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г. и произнасянето на въззивния съд за принадлежността на ищцата С. Р. А. към кръга от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Решаващият съдебен състав е приел, че ищцата е съжителствала на съпружески начала с починалия Р. Д. в общ дом повече от 20 години и от продължителната и трайна фактическа семейна съпружеска връзка двамата имат две родени деца – С. Д. и С. Д.. Ищцата и починалият са живели без брак, т. е. не е установено престъплението двубрачие по смисъла на чл. 179, ал. 2 НК, посочено в ППВС № 2/1984 г. като пречка да се търси обезщетение за неимуществени вреди от преживелия в такава престъпна брачна връзка „съпруг“. Освен това не може да се приеме, че трайната фактическа семейна съпружеска връзка от която две лица от различен пол имат две родени деца, за които са полагали необходимите грижи, противоречи на морала, когато не е налице престъплението двубрачие по смисъла на чл. 179, ал. 2 НК.
Вторият формулиран от касатора въпрос е процесуалноправен и е от значение за спора, тъй като е обусловил изясняването на фактическата обстановка и правните изводи на въззивната инстанция. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на относимите и необходими доказателства и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В настоящия случай с първоинстанционното решение е прието за установено, че починалият Р. Д. е живял трайно и дълго време с ищцата С. А., но същата се изключва от кръга лица, имащи право да претендират обезщетение за вреди от настъпилата му смърт, доколкото към този момент Д. е бил в брак със З. Д.. Ответното застрахователно дружество не е направило възражения, че към момента на настъпилото ПТП Р. Д. е живял със съпругата си, такива твърдения не са изложени нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. При тези данни спорният въпрос пред въззивната инстанция не е фактически – дали починалият и ищцата са живели дълго време на съпружески начала, а е правен – дали преживялото лице притежава материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което е съжителствало на съпружески начала, когато бракът на починалия не е прекратен. Поради изложените съображения въззивният съд е процедирал с оглед правомощията си да се произнесе по съществото на спора и по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е възприел наличието на трайни съпружески отношения повече от 20 години между ищцата и починалия Р. Д., от които двамата имат две родени деца – С. Д. и С. Д., така, както е установено и от първоинстанционния съд, въззивният съд не е постановил решението си и не е процедирал относно релевантния правен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е създадена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
Поради обстоятелството, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, алр. 1, т. 1 и 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са ангажирани доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 667 от 12.11.2014г. по в. гр. дело № 857/2014г. на Пловдивски апелативен съд, I граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 312 от 14.02.2014г. по гр. дело № 1635/2012г. на Окръжен съд Пловдив [фирма] е осъдено да заплати на С. Р. А. от [населено място] сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 31.07.2009г. ПТП, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, сумата 2 562,50 лв. – разноски за двете съдебни производства по съразмерност, както и в полза на държавата сумата 1 500 лв. – дължима държавна такса за двете инстанционни производства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.