5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 22.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2515 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. П., Руска Иванова С. и Ваня С. К., представлявани от адв. С., срещу решение № 881 от 30.04.2014г. по в.гр.д. № 4520/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6382 от 05.09.2013г. по гр.д. №8709/2011г. на СГС, I ГО, 19 състав е отхвърлен предявеният от касаторите, конституирани на основание чл.227 ГПК като правоприемници на починалия в хода на процеса С. К. С., срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 53 521,59 лева до 103 521,59 лева.
Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че за решаващия състав е съществувало задължение не само да изброи поред отчетените от него конкретни обстоятелства, относими към определяне на размера на дължимото обезщетение, но и да извърши обосновка в решението си за това какво е тяхното отношение към определения от него размер на репарацията, т.е. колко и по какъв начин тези обстоятелства са повлияли върху формиране на вътрешното му убеждение относно критерия за справедливост в разглеждания случай. Считат, че при определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд е пропуснал напълно някои конкретни обстоятелства, установени по делото, а от друга страна, не е съобразил в достатъчна степен някои от приетите от него за установени по делото обстоятелства. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновават наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата и който е решен в противоречие с практиката на ВКС : „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от родител на починало в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Позовават се на противоречие с решение № 1539 от 11.10.2012г. по гр.д. № 1972/2012г. на САС, 7 състав, с което е определено обезщетение на майката на починалото лице, по-високо от обезщетението, присъдено по настоящото дело на бащата на това лице. Позовават се и на противоречие на въззивното решение с т.11 от ППВС № 4/68г. и с решение № 302 от 04.10.2011г. по гр.д. № 78/2011г. на ВКС, III г.о., решение № 51 от 13.02.2012г. по гр.д. № 465/2011г. на IV г.о. и решение № 88 от 09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се отклонил от изискванията на чл.52 ЗЗД и не е приложил тази норма абстрактно. Твърди, че посочените от касаторите съдебни актове, с които обосновават искането си за допускане на касационно обжалване, са неотносими към спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач Г. П. Г. не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства, е приел за установено наличието на предпоставките на чл.226 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество. Обсъдил е спорния във въззивното производство въпрос относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и е счел това възражение за неоснователно. По спорния във въззивното, а и в настоящото касационно производство, въпрос за размера на дължимото справедливо обезщетение, въззивният съд е взел предвид близките отношения между ищеца и пострадалия – те са живеели в един дом до завършване на основното образование на пострадалия и впоследствие около 2 години след раждането на дъщеря му, а през останалото време са се виждали по 2-3 пъти месечно през почивните дни; помагали си и се подкрепяли, грижели се един за друг. Отчел е и начина, по който е понесена загубата – много тежко, като преживеният стрес е довел до необратими негативни последици за здравословното състояние на ищеца, който впоследствие починал, до психическото му рухване /ищецът развил рекурентно депресивно разстройство, във връзка с което е бил лекуван с антидепресанти/. Съобразил е, че преживеният психически стрес е бил основа за рязкото цялостно влошаване на здравословното му състояние – наличните, но контролирани болестни процеси, от сравнително стационирани, преминали в изострени, и болестно еволюирайки, добавили нови поражения на организма, които са били трудно контролируеми, а ищецът, се превърнал от борбен и работлив мъж в развалина, отказал се от работа и занимания, които преди му доставяли удоволствие, нямал желание за живот. Съобразил е и нервно-психическият стрес и негативни изживявания във връзка с перспективата ищецът да остане занапред без очакваната обич и подкрепа от най-близък човек – негов син, както и времето на настъпване на деликта /19.12.2008г./ и съответните икономически условия, в това число нивата на застрахователно покритие като ориентир. С оглед на това въззивният съд е определил обезщетение в размер на 100 000 лева и, след като е отчел извършеното от ответника доброволно плащане на сума в размер на 46 478,41 лева, е приел, че на наследниците на първоначалния ищец следва да се присъди обезщетение в размер на 53 521,59 лева, а за разликата до 103 521,59 лева искът следва да се отхвърли.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но е разрешен в съответствие с постоянната практика. Съгласно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетенията е взел предвид всички установени по делото обстоятелства /в това число обстоятелствата, които са били обусловени от възрастта на ищеца и пострадалия, от вида на семейноправната им връзка – баща и син и от внезапността на трагичното събитие/, релевантни за определяне на размера на дължимото обезщетение, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и икономическите условия към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по формулирания въпрос е създадена задължителна съдебна практика, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Различният изход в съдебните решения, на които се позовават касаторите, се дължат на различната фактическа обстановка и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон.
Поради това не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски. На ответника следва на основание чл.78, ал.8 ГПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 450 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 881 от 30.04.2014г. по в.гр.д. № 4520/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ОСЪЖДА Н. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител П. С. П., Руска Иванова С. и Ваня С. К. да заплатят на ЗК [фирма] сумата 1 450 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: