О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 24.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2202/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Сдружение „Туристическо дружество Р. турист”- [населено място] срещу Определение № 2029 от 14.06.2016 г. по ч.гр.д.№2571/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 221 от 13.04.2016 г. по т.д.№ 45/ 2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е производството по делото е прекратено по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за закъснителна лихва върху обезщетението за лишаване от ползването на общата вещ 26 578 лв. за периода 27.08.2015 г. – 09.03.2016 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение към частна касационна жалба жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 и т.1 ГПК по въпросите: 1. условията, при които се прилага последицата по чл. 129 ал. 3 ГПК и 2. указанията на съда за оставяне делото без движение обуславят ли точното им изпълнение от ищеца и обвързват ли се с определението за прекратяване на производството по чл. 129 ал. 3 ГПК. Сочи, че определението противоречи на постановените от ВКС: Р.№280/05.07. 2012 г. по гр.д. № 3298/2011 г. на ГК; Р.№76/12.06.2012 г. по т.д.№ 377/2011 г. на ТК; Р.№438/12.01.2012 г. по гр.д.№ 76/2011 г. на ГК; Р. №160/18.02.2010 г.по гр.д.№ 839/2009 г. на ГК; Р.№270/28.06.2010 г. по гр.д.№ 448/2009 г.на ГК; Р.№97/16.04.2014 г. по гр.д.№ 4814/2013 г. на ГК, съгласно които определението за прекратяване, съгласно чл. 129 ГПК, следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне на исковата молба без движение; допуснатите нарушения в определението за оставяне без движение рефлектират на определението за прекратяване; указанията на съда за оставяне без движение на исковата молба следва да бъдат ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени. Излага, че е налице съдебна практика, че при констатиране несъответствия в исковата молба и изискванията по чл. 127 ГПК, съдът трябва да процедира по начин, указан в чл. 129 ал. 2 ГПК, които действия са абсолютна задължителна предпоставка за прилагане неблагоприятните последици на чл. 129 ал. 3 ГПК и преди да ги извърши, съдът не може да върне исковата молба. По съображения, че е изпълнил указанията, дадени му от съда и ако последният е считал, че това не е извършено, е следвало да му даде нови указания, заключава, че точното прилагане на закона е от съществено значение за защита правата на ищеца.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище в дадения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото в частта по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по иска за закъснителна лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД върху обезщетението за ползване 26 578 лв. на общата вещ за периода 27.08.2015 г. – 09.03.2016 г. по съображения, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени в т.7 и 8 от Определение от 12.03.2016 г. Изложил е съображения, че ищецът претендира закъснителна лихва върху обезщетението 26 578 лв., като посочва само, че лихвата е върху сумата от 137 лв. на ден за всеки просрочен ден за период 194 дни, което прави нередовна исковата молба и е дал указания на ищеца да посочи размера на претенцията и периода, за който се отнася и да внесе 4% държавна такса върху този размер. Тъй като с Молба от 06.04.2016 г. ищецът е уточнил периода – 27.08.2015 г до 09.03.2016 г., но не е изпълнил изцяло дадените му указания с Определението от 12.03.2016 г., въззивният съд е заключил, че е правилно определението, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, релевантни за делото са въпросите, формулирани от частния жалбоподател за указанията, които дава съдът при проверка редовността на исковата молба и за последиците от неотстраняване констатираната нередовност. По тези въпроси е трайноустановена и безпротиворечива съдебната практика, включително и посочената от жалбоподателя, че указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба, следва да са ясни и точни, да са съобщени на ищеца и при неизпълнение на същите съдът връща молба, като определението за връщане по чл. 129 ал. 3 ГПК, е обусловено от определението за оставяне на исковата молба без движение.
Тези въпроси са разрешени с обжалваното определение в съответствие със съдебната практика – първоинстанционният съд е дал ясни и точни указания на ищеца кои нередовности на исковата молба следва да отстрани и след като ищецът не е посочил размера на иска за закъснителна лихва върху обезщетението 26 578 лв. по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и не е внесъл 4% държавна такса върху цената на този иск, с определението от 13.04.2016 г., което е в тясна връзка с определението от 12.03.2016 г., производството по делото е прекратено по искова молба, нередовността на която не е отстранена. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Доколкото може да се приеме, че жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по което само сочи законовата разпоредба и съображения, за да обоснове поддържаното основание, че е налице „точно прилагане на закона” по см. на чл.129 ал. 2 ГПК, искането е неоснователно с оглед създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 129 ал. 2 и ал. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2029 от 14.06.2016 г. по ч.гр.д. №2571/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: