1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 14.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 556 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез синдика Д. И. Г. вх. № 2865/13.07.2015г., срещу разпореждане от 26.06.2015г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без уважение молбата на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ за издаване на изпълнителен лист въз основа на допълнително решение № 121 от 14.07.2014г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т. за законната лихва върху сумата 124 340 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на посоченото разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че с решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС е обезсилено решението на Апелативен съд Велико Т. само в частта по иска по чл. 646, ал. 3, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв., единственият довод в мотивите на решението на ВКС е изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, в останалите части въззивният съдебен акт не е обезсилен и първоинстанционното решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Окръжен съд Велико Търново е влязло в сила на 20.06.2012г. в частта, с която е уважен предявеният иск на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /редакция преди изм. – ДВ, бр. 20 от 2013г./ в размер 60 000 лв.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. С. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на разпореждането, тъй като от мотивите и диспозитива на решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС е видно, че ВКС е обезсилил въззивното решение изцяло, включително в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ сумата от 124 340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. и платежно нареждане от 03.05.1999г.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. поддържа становище за основателност на частната жалба и неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като решението на Апелативен съд Велико Т. не е обезсилено в осъдителната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
За да остави без уважение молбата на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ за издаване на изпълнителен лист въз основа на допълнително решение № 121 от 14.07.2014г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т. за законната лихва върху сумата 124 340 лв., въззивният съд е приел, че няма въззивно решение, което да подлежи на обжалване, тъй като с решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС е обезсилено решение № 151/09.06.2014г. по т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т. и потвърденото с него решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Великотърновски окръжен съд, както и допълнително решение № 121/14.07.2014г. по т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т..
Обжалваното разпореждане на въззивната инстанция е правилно. За да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на въззивно решение, е необходимо съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК въззивното решение да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай не се установява подлежащо на изпълнение вземане на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма] в размер на законната лихва върху сумата 124 340 лв. поради следното:
С решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Великотърновски окръжен съд е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. и платежно нареждане от 03.05.1999г. общо в размер 124 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ против [фирма] осъдителен иск за връщане на сумата 124 340 лв.
По повод на постъпили въззивни жалби от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] с решение № 261/17.12.2010г. по в. т. дело № 121/2010г. Великотърновски апелативен съд е отменил частично първоинстанционния съдебен акт, отхвърлил е предявения иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. общо в размер 64 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни, обезсилено е решението в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск за сумата 124 340 лв. и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част, а именно частта, с която е признато за установено на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, че плащането с платежно нареждане от 03.05.1999г. в размер 60 000 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ е нищожно.
Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв., и частта, с която е обезсилено решението по осъдителния иск за сумата 124 340 лв., и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която по установителния иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е прието за установено, че по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] се явява относително недействително извършеното на 03.05.1999г. безкасово плащане на сумата 60 000 лв. от [фирма] на [фирма]. С решение № 151/18.03.2013г. по т. дело № 609/2011г. ВКС, ТК, І отделение е отменил въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв., и частта, с която е обезсилено решението по осъдителния иск за сумата 124 340 лв., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд в посочените части.
При повторното разглеждане на делото с решение № 151/09.06.2014г. по в. т. дело № 95/2013г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма], че плащанията по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. общо в размер 64 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и след частична отмяна на решението на Великотърновски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ на основание чл. 34 ЗЗД сумата 124 340 лв., произтичаща от плащания по горепосочените разходни касови ордери и платежно нареждане. С допълнително решение № 121/14.07.2014г. по същото дело въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ законната лихва върху сумата 124 340 лв., считано от 27.12.2007г. до окончателното й плащане.
С решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС, ТК, І отделение са обезсилени изцяло решение № 151/09.06.2014г. по т. дело № 95/2013г. от Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 122/09.07.2010г. по гр. дело № 1289/2007г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.1999г., 12.05.1999г., 17.05.1999г., 21.05.1999г., 26.05.1999г. и 26.05.1999г. общо за сумата от 64 340 лв. на [фирма] /сега ЕАД/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, и вместо това е прекратено производството по делото по предявените искове в обезсилената част на решенията, т. е. по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за сумата 64 340 лв. и изцяло по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД за сумата 124 340 лв., произтичаща от плащания по посочените разходни касови ордери и платежно нареждане от 03.05.1999г., платени от [фирма] на [фирма]. С посоченото решение съдебният състав на І отделение на Търговска колегия на ВКС е обезсилил изцяло и допълнителното решение № 121/14.07.2014г. по т. дело № 95/2013г. на Великотърновския апелативен съд и е прекратил производството по делото по предявените искове в обезсилената част на решенията.
За да бъде издаден изпълнителен лист, е необходимо да бъде удостоверено, че в полза на лицето, което се сочи като кредитор, съществува право за принудително изпълнение против лицето, което се сочи като длъжник по изпълняемото право. Правото на принудително изпълнение следва от изпълнителното основание. Въз основа на гореизложените факти настоящият съдебен състав счита, че решение № 41/22.06.2015г. по т. дело № 2853/2014г. на ВКС е влязло в сила, поради което по делото не е удостоверено подлежащо на изпълнение вземане на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма] по отношение на сумата 124 340 лв. – главница и законната лихва върху тази сума за периода от 27.12.2007г. до окончателното плащане. Поради обезсилване на допълнително решение № 121 от 14.07.2014г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т. същото не удостоверява изпълняемо право на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу [фирма] за законната лихва върху сумата 124 340 лв. Следователно разпореждането на Великотърновски апелативен съд – предмет на настоящата частна жалба е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Направените в частната жалба оплаквания представляват оплаквания за неправилност на решението на ВКС, които е недопустимо да бъдат обсъждани, тъй като решението на касационната инстанция не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.06.2015г. по в. т. дело № 95/2013г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.