4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 05.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3347 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 4724 от 30.06.2014г. по в.гр.д. № 13435/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-67-111 от 18.06.2012г., постановено по гр.д. № 5332/2011г. на СРС, 67 състав в обжалваната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Н. А. на основание чл.208, ал.1 КЗ сумата 22 472,12 лева – застрахователно обезщетение за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на 11.02.2008г. в [населено място], представляващо покрит риск по застраховка „Автокаско” от 06.11.2007г., ведно със законната лихва от 09.02.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 905,63 лева – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като с него е решен незаконосъобразно въпросът за неизпълнението на договорното задължение на ищеца, установено в т.18.3 от Общите условия, а оттам и въпросът за дължимата грижа на добрия стопанин, с която застрахованият трябва да пази застрахованото МПС и да го поддържа в добро техническо състояние. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Неизпълнението на задължението на застрахования за обезопасяване на застрахования автомобил съгласно общите условия по договора, представлява ли основание застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение с оглед чл.211, ал.2 КЗ? Какъв е критерият за определяне значимостта на интереса на застрахователя при изготвянето на отказ?”.
Ответникът Д. Н. А., представляван от адв. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с поставените въпроси не се търси отстраняване на правния ефект от неточното прилагане на установеното в закона правило, а се излагат доводи за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.208 КЗ, въззивният съд е приел за безспорно установен факта на настъпване на процесното застрахователно събитие, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, възникнало от договора за имуществена застраховка „автокаско”, сключен на 06.11.2007г., по което е покрит рискът „кражба”. Обсъдил е основният спорен във въззивното производство въпрос, свързан с изпълнението, респ. неизпълнението на твърдяно от ответника задължение за ищеца, произтичащо от клаузата на т.18.3 от ОУ към договора и като последица от това – приложението на нормата на чл.211, т.2 КЗ, обосноваващо отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, и е счел това възражение на ответника за неоснователно. Изложил е съображения, че основните правнорелевантни факти, които трябва да бъдат налице, за да намери приложение нормата на чл.211, т.2 КЗ, са следните: 1/ неизпълнение от страна на застрахования на негово договорно задължение или такова, произтичащо от закона; 2/ това неизпълнение да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие, респ. причинно-следствена връзка между неизпълнението и възможността за доказване на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай ответникът – застраховател се позовава на хипотезата по чл.207, ал.2, изр. последно вр. ал.1 КЗ, с оглед твърдяното неизпълнение на договорно задължение за ищеца по чл.18, т.3 от ОУ – за монтиране на втори имобилайзер на процесия лек автовобил. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че изрично с клаузата на чл.18.3 от ОУ е регламентирано, че монтирането на друго допълнително средство за защита, в конкретния случай- втори имобилайзер /извън монтирания и наличен такъв, за който между страните по делото няма спор/, е предоставено на преценката на застрахователя, без да е посочено монтирането на това допълнително средство за защита да е задължение на застрахования ищец. За пълнота на изложението е посочил, че от застрахователя – ответник не е доказано и да е упражнено правото на преценка за монтиране на допълнителното средство за защита по чл.18.3 от ОУ, което да е доведено до знанието на ищеца по реда, установен от чл.18.3.1. от ОУ – с възлагателно писмо, и съответно не е доказан и отказ на ищеца да извърши монтажа в сервиза, посочен от застрахователя, за да се приеме, че с действията си ищецът е нарушил основното си задължение по чл.207, ал.1 КЗ за вземане на мерки за опазване на застрахованото имущество. Поради това въззивният съд е приел, че не е налице основание за освобождаване на ответника от имуществената отговорност за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Посоченият в изложението материалноправен въпрос е некоректно формулиран с оглед решаващите изводи на въззивния съд. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за наличие на основанието на чл.211, ал.2 КЗ /отм./ за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като след обсъждане на ОУ на договора за застраховка и доказателствата по делото е приел, че не е налице неизпълнение на поето с договора задължение на застрахования за обезопасяване на застрахования автомобил, без да е излагал съображения, че неизпълнението на такова задължение не е значимо с оглед интереса на застрахователя и не го освобождава от отговорност. Следователно въззивният съд не се произнесъл по формулирания материалноправен въпрос, с оглед на което този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда дали е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4724 от 30.06.2014г. по в.гр.д. № 13435/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Д. Н. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ – разноски за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: