О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 23.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3092 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Н. срещу решение № 202 от 08.07.2014г. по в. т. дело № 322/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 230 от 05.03.2014г. по т. дело № 754/2013г. на Окръжен съд Варна, ТО и [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 125 лв. – съдебни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 27 361,88 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Каско +” по застрахователна полица № 44010211309 от 10.01.2012г. за лек автомобил М. Аутлендър с ДК [рег.номер на МПС] за причинени имуществени щети – пълна загуба на застрахования лек автомобил в резултат на кражба на 12.11.2012г. на основание чл. 208 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер 1 233,60 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/:
1. Проявил ли е застрахованият груба небрежност като е оставял системно и регулярно ключовете от автомобила си без надзор, като това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане?
2. Следва ли да се доказват факти, за които страната е направила признания или сама ги твърди, респективно същите не са въведени като спорни?
Касаторът се позовава и на решение № 1464/16.08.2013г. по т. д. № 2050/2010г. на СГС, определение № 244/12.04.2011г. по т. д. № 882/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по гр. д. № 604/2008г. на АС Велико Търново и определение № 1276/11.09.2009г. по гр. д. № 872/2009г. на ВКС. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поддържа становище, че застраховането е специфична търговска дейност със специална регламентация, липсва легална дефиниция за понятието „груба небрежност”, текстът на чл. 211, т. 2 КЗ е формулиран общо и абстрактно, поради което се изисква тълкуване на понятието „значително с оглед интереса на застрахователя” за всеки отделен случай, и произнасянето по този въпрос по реда на чл. 290 ГПК би било в интерес на потребителите на застрахователните услуги.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че решението не е в противоречие с практиката на ВКС, спорът не се решава противоречиво от съдилищата и има последователна практика за отхвърляне на откази от страна на застрахователя по формални причини.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на застрахователя за неуведомяването му в 24-часов срок от кражбата на лек автомобил М. Аутлендър рег. [рег.номер на МПС] съгласно действалите към момента на подписване на застрахователната полица Общи условия, като се е аргументирал с удължения срок на 36 часа с новите Общи условия, влезли в сила при действие на процесната застраховка, и възможността застрахованият да се възползва от тях. Предвид изложените съображения съдебният състав е направил извод, че застрахователят е бил своевременно уведомен за кражбата, като ищецът е съобщил за нея същия ден на тел. 112 и в полицията.
Направеното от застрахователя възражение за действия на застрахования, с които е улеснил кражбата на автомобила, представляващо възражение за проявена от ищеца груба небрежност, е прието за неоснователно. По отношение на първия ключ, изгубен през м. ноември 2011г., въззивният съд е констатирал, че ищецът незабавно се е обърнал към „М. М.” – доверен сервиз на застрахователя съгласно застрахователната полица, който е прекодирал заключващите устройства на автомобила и е осуетил евентуална негова кражба. Относно втория ключ, откраднат в деня на кражбата и на автомобила – 12.11.2012г., съдебният състав е приел, че ответникът не е доказал умишлени действия или груба небрежност на застрахования или на членове на неговото семейство или домакинство по смисъла на чл. 8.8 от Общите условия, нито процесното МПС да е оставено незатворено или незаключено или контактните ключове да са били оставени в купето на МПС съгласно чл. 8.22 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +”. Изложил е съображения, че оставянето на дрехите с ключа от автомобила на плажа без надзор представлява случай на обикновена небрежност, която не е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. Невъзможността да бъдат представени от застрахования всички налични комплекти ключове на автомобила съгласно чл. 11.5.2 от Общите условия не е предвидена като действие на груба небрежност и основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора правен въпрос, може да бъде уточнен по следния начин: Представлява ли груба небрежност оставянето на ключовете от автомобила без надзор, когато това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане? Така конкретизираният материалноправен въпрос е от значение за делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните доводи на въззивния съд. Този въпрос с оглед изясняване на понятието груба небрежност е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът кои факти са спорни, кои факти подлежат на доказване или са признати от страната и дали същите трябва да бъдат доказани е конкретен и е относим към правилността на въззивния съдебен акт.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ касаторът трябва да внесе държавна такса в размер 547,24 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 08.07.2014г. по в. т. дело № 322/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 547,24 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: