О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София,11.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2647/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. Ж. – от [населено място] срещу Решение №1711 от 08.08.2016г. по гр.д. №1478/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за сумата 17 000 лв. заради прието съпричиняване 1/3 до 51 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП на 01.05.2014 г. от водач Р. М. Р. на л.а. „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост относно приетото съпричиняване.
В Касационни основания жалбоподателката извежда въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, който счита, че е решен в противоречие с т.9 от ППлВС №17/1963 г. и при несъобразяване с постановените от ВКС:Р.№206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ІІ т.о.,Р.№45/15.04.2009 г. по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о., Р.№154/31.01. 2011 г. по т.д.№ 977/2010 г. на ІІ т.о., Р.№99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012г. на ІІ т.о.,Р.№97/10.02.1968 г. по НОХД №1359/1967 г. на ІІІ н.о.,Р.№407/1987 г. по НОХД №365/1987 г.,Р.№260/1983 г. по НОХД №216/1983г. Излага, че решението е постановено в нарушение на т.1 и т.4 на ППлВС №7/27.12.1965 г. и ППлВС №1/10.11.1985 г. за задължението на съда да обсъди всички установени факти от значение за правилното решаване на спора; че решението не е съобразено с Р.№324/13.07.2011 г. по гр.д.№378/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно съдът да обсъди експертизите, устните разяснения а вещите лица и гласните доказателства – процесуално нарушение, довело до противоречие по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че решението е в съответствие със задължителната съдебна практика по въпроса за съпричиняването при непоставен предпазен колан от пострадалата, по който въпрос съдът е изложил съображения кое е противоречието в заключението на експертизата и защо не възприема допълнителните разяснения, дадени устно в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което частично е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната от ищцата част, с която е отхвърлен искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 34 000 лв. до 70 000 лв., причинени й от водач на л.а., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника и е отменил решението в частта, с която искът е отхвърлен за 14 000 лв., за която сума го е уважил. С касационната жалба ищцата обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът над 34 000 лв. до 51 000 лв. – за 17 000 лв. заради прието съпричиняване 1/3. Въззивното решение е влязло в законна сила в частта, с която искът е уважен за 34 000 лв. и пред ВКС стои само въпросът има ли съпричиняване и в какъв размер.
За да определи размер 51 000 лв. на понесените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд е обсъдил гласните доказателства за състоянието й след увреждането; съобразил е възрастта й, установеното от съдебно-медицинската експертиза увреждане; вида и продължителността на лечението (брой операции, общ период на възстановяване 8 месеца, нов курс на рехабилитация); интензитет на търпените болки (силни през първите 2 месеца и 30 дни след втората операция); непълното възстановяване с ограничение 10-15% на лакетната става и на китката; белег от операциите; отражение на претърпяното ПТП върху психиката на ищцата; невъзможност да се обслужва за посочения период; както и обществено -икономическите условия в страната към настъпване на вредата. За да приеме съпричиняване от ищцата поради непоставяне на предпазен колан на задната дясна седалка и да намали обезщетението с 1700 лв., съдът е посочил, че не кредитира показанията свидетеля Р. Р. – водача на л.а., че ищцата е била с предпазен колан, които не кореспондират с останалите доказателства. Приел е, че от изслушаните в двете съдебни инстанции комплексни експертизи е установено, че ударът е бил със скорост най-малко 89.1 км./ч., при който следствие инерционните сили тялото на ищцата рязко се е изнесло напред и лявата й ръка се е ударила в облегалките на една от предните седалки, който механизъм на увреждането би се получил само ако ищцата е била без предпазен колан, който извод съдът е възприел въпреки противоречивите обяснения в съдебно заседание на в.л.Т., по изложените от съда затова съображения. Съдът е заключил е, че при поставен колан движението на тялото е ограничено, затова фрактурата на ръката не може да бъде причинена само от търсенето с нея на опора и счупването не може да се получи при поставен колан, като в случая високата скорост обуславя висока стойност на инерционните сили. Счел е, че изслушаната в първоинстанционното производство комплексна експертиза касае други хипотези, различни от тази, при която е пострадала ищцата и че е доказано възражението на ответника за съпричиняване – от събраните доказателства е установено, че вредите не биха настъпили, респ. не в този обем, ако ищцата беше поставила предпазен колан – определил е съпричиняване на ищцата 1/3 спрямо поведението на водача.
С оглед изложеното по въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Налице е задължителна съдебна практика – т.7 на ППлВС №17/ 18.11.1963 г., посочена и от жалбоподателката, за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за настъпването им, като трябва да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. ВКС е постановил по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№154/31.10.2011г.по т.д.№ 977/ 2010 г. на ІІ т.о.; Р.№151/12.11.2012 г. по т.д.№1140/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№99/08.10.2013 г. по т.д.№44/2012 г. на ІІ т.о.;Р.№171/10.10. 2013 г. по т.д.№629/2012 г. на ІІ т.о.;Р.№98/24.06.2013 г. по т.д.№596/ 2012 г. на ІІ т.о.;Р.№169/ 02.10.2013 г. по т.д.№1643/ 2013 ІІ т.о.;Р. № 27/15. 04.2015 г. по т.д.№ 457/2014 г. на ІІ т.о., в които е прието, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, е основание да се приеме съпричиняване, а е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Само обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а трябва да е доказано, че непоставянето на предпазен колан обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило; че вредите не биха настъпили, респ. не в този обем, ако пътникът беше ползвал предпазен колан.
При съобразяване с посочената практика въззивният съд е решил въпроса за съпричиняването, като е обсъдил събраните доказателства и е изложил съображения защо не кредитира показанията на разпитания свидетел – водача на л.а., който твърди, че пострадалата е ползвала предпазен колан; обсъдил е изслушаните в двете съдебни инстанции комплексни експертизи, от които е установено, че при удар със скорост най-малко 89.1 км./ч., следствие инерционните сили тялото на ищцата рязко се е изнесло напред и лявата й ръка се е ударила в облегалките на една от предните седалки, който механизъм на увреждането би се получил само ако е била без предпазен колан; счел е, че изслушаната комплексна експертиза в първоинстанционното производство касае различни хипотези; аргументирал е, че до този извод стига въпреки противоречивите обяснения в съдебно заседание на в.л.Т..
Така въззивният съд, за да заключи, че при висока стойност на инерционните сили вредите не биха настъпили, респ. не в този обем, ако ищцата беше поставила предпазен колан и да определи съпричиняване 1/3, не е решил въпроса в противоречие с посочената от жалбоподателката съдебна практика:Р.№324/13.07.2011 г. по гр.д. №378/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно преценката от съда на експертно заключение при противоречиви становища на вещите лица, нито в противоречие с указанията, дадени в т.1 и т.4 на ППлВС №7/27.12.1965 г. и в ППлВС №1/10.11.1985 г. за задължението на съда да обсъди всички установени факти от значение за спора и не е допуснал процесуално нарушение, довело до противоречие на материалния закон по приложението на чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1711 от 08.08.2016 г. по гр.д. №1478/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: