4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 27.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1074 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. К. от [населено място] срещу решение № 1968 от 17.10.2013г. по в.гр.д. № 2276/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено решение от 28.02.2013г. по гр.д. № 13567/2011г. на СГС, ГО, І-1 състав в частта за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК [фирма] иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 56 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.
Касаторът поддържа, че при произнасяне на решението си въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че при наличието на специален закон, какъвто е КЗ, съдът е правораздавал по общия закон – ЗЗД. Поддържа, че при наличие на разпоредбата на пар.27, ал.2 КЗ, в която е определено, че за всяко събитие при едно пострадало лице се дължи обезщетение в размер на 700 000 лева, съдът е определил обезщетение в значително по-малък размер. Счита, че само при липса на такава разпоредба, би следвало съдът да правораздава по правилата на чл.52 ЗЗД и да определя обезщетение по справедливост. Поддържа, че неправилно съдът е приел и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че при наличие на присъда на наказателния съд не следва гражданският съд да пререшава този въпрос. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е налице нарушение на материалния закон и на второ място – това ще доведе до точното прилагане на закона, както и развитие на правото.
Ответникът по касация Застрахователна компания [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице-помагач Ч. Г. Д. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б. И. К. иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 8 000 лева до 56 000 лева, на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на още 48 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2007г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата му част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 56 000 лева до 350 000 лева, първоинстанционното решение е потвърдено. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 30.12.2007г. е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Форд” с рег. [рег.номер на МПС] , при което е починала майката на ищеца. Приел е за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО”, сключена с ответното дружество и валидна към датата на ПТП. Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че представеният от ответника договор за спогодба е подписан от лице, което не е упълномощено от ищеца и поради това не поражда правно действие по отношение на него, като е счел за недоказано и твърдението на ответника, че от ищеца е била открита банкова сметка и че с негово знание е извършен превод на застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лева. Обсъждайки събраните по делото гласни доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, установяващи, че той е преживял трудно смъртта на майка си с оглед отношенията им на близост и обич, и съобразявайки начина и обстоятелства, при които е извършен деликтът, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношения между ищеца и пострадалата, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 80 000 лева. Изложил е и съображения за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, която се е движела като пешеходец попътно на движението на МПС в тъмната част на денонощието на пътното платно без отличителни знаци. Преценявайки поведението и на двамата участници в настъпилото ПТП, въззивният съд е приел, че съпричиняването от страна на пострадалата е в размер на 30%, поради което е присъдил на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 56 000 лева. Въззивният съд е обсъдил и е приел за неоснователен довода на ищеца, че следва да му се присъди обезщетение в размер на минималния лимит на застрахователното обезщетение, определен в пар.27, ал.2 КЗ, като е изложил съображения, че при определяне на размера на обезщетението е от значение критерият за справедливост, като лимитите за отговорност на застрахователя са обективен белег за икономическите условия, т.е. една от техните проявни форми, които лимити следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но нямат самостоятелно значение, не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението по конкретното застрахователно събитие, а размерът им представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливост.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а е повторил оплакванията си, изложени в касационната жалба, за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Релевантен правен въпрос не е формулиран и в касационната жалба и постъпилата молба вх. № 926 от 26.01.2015г. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай касаторът, позовавайки се на твърдяната от него неправилност на въззивното решение, е посочили бланкетно, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1968 от 17.10.2013г. по в.гр.д. № 2276/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: