4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
гр. София,06.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 469 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Д. като [фирма] срещу решение № 104 от 10.06.2013г. по в.т.д. № 111/2013г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 130 от 31.01.2013г. по гр.д. № 6313/2012г. на Русенски районен съд и И. К. Д. като [фирма] е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 880 лева, а по сметка на Русенски окръжен съд – 215,21 лева държавна такса. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, че И. К. Д. като [фирма] дължи на [фирма] сумата 21 521 лева, представляваща дължима главница и договорна лихва или общо 61 неплатени вноски по договор за заем № BCL/К/025/04 от 28.12.2004г. и анекс от 05.02.2009г. за периода от 01.05.2009г. до май 2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1312,42 лева разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3242 от 28.06.2012г. по гр.д. № 4956/2012г. по описа на Р. и И. К. Д. като [фирма] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 1312,42 лева съдебни разноски.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че платената сума в размер на 4448,32 лева по сметка на ЧСИ по изп.д. № 20118320404125 от майка й А. Д. като неин пълномощник не следва да се приспада от задължението й, като твърди, че от представените по делото доказателства е видно именно това нейно задължение. Поддържа, че неотразяването в счетоводните регистри на фирмата на това плащане не го прави нередовно, както е приел въззивният съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следния правен въпрос който е от значение за точното прилагане на закона: „Ако търговецът не е отразил в счетоводните си документи извършено плащане, но въпреки това е платил част от задължението си, то следва ли съдът да намали задължението му с платената от него сума и ако не я намали, то това явява ли се неоснователно обогатяване за ищеца?”.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с представените писмени доказателства, а не само със заключението на вещото лице, както е изложено в жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният против касаторката иск по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел за установено възникването на договорно правоотношение между страните по договор за заем от 28.12.2004г., с който ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 16 200 лева за срок до 01.01.2007г. и че с анекс № 2 от 05.02.2009г. заемополучателят е признал размера на задължението 15 643 лева и е поел задължение да го погаси на 64 равни месечи вноски, всяка от които по 353 лева. Въззвният съд е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел за установено задължение на заемополучателя по договора за заем в размер на 15 145,09 лева – главница и 6 375,92 лева – редовна лихва по погасителния план, които при съобразяване с чл.17, ал.1 от договора е приел за изискуеми към 22.06.2012г. Въззивният съд е обсъдил възражението на ответницата за изплащане на част от дължимата сума от трето лице – А. Д. в качеството й на неин пълномощник и го е приел за неоснователно, като е взел предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което сума в размер на 4 448,32 лева е постъпила по сметка на ЧСИ по изп.д. № 20118320404125, по което длъжник е А. Д., а не ответницата. Съобразил е и отразеното в заключението обстоятелство, че в счетоводните регистри на ответния едноличен търговец по сметка 1521 „Получени дългосрочни заеми” с аналитично ниво „БЦ Лизинг Р.” такива плащания не са намерили отражение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос е некоректно поставен, тъй като въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касаторката за частично погасяване на задължението й не поради неотразяване на такова плащане в счетоводните книги, водени от нея в качеството й на едноличен търговец, а с оглед събраните по делото доказателства, в това число заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващи, че плащането, на което ответницата се позовава, е извършено в производство по принудително изпълнение от трето лице за погасяване негово собствено задължение, а не за погасяване на задълженията на ответницата по процесния договор. Поради това така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
От друга страна, по отношение на този въпрос не е налице селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай касаторката е обосновала съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочила бланкетно, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационен контрол. При този изход на спора на касаторката не се дължат разноски за касационното произвоство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 10.06.2013г. по в.т.д. № 111/2013г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: