О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София, 20.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2774 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Бонка С. срещу решение № 471 от 14.05.2014г. по в. т. дело № 487/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С въззивното решение е отменено частично решение № 5869 от 18.12.2013г. по гр. дело № 11324/2012г. на Районен съд Варна, Х. състав, предявените от [фирма], [населено място] срещу ЗК [фирма], [населено място] искове в останалата им част са отхвърлени, както следва: 1/ за заплащане на сумата 9 267,32 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение, изразяващо се в стойността на следните липсващи части от турбозолни машини „ROFIX M – 5” – evolution № 71071 и „ROFIX M – 5” – evolution № 72690: 2 бр. електрически мотора, оранжеви на цвят с мощност 3 KW; 2 броя шнек, 2 броя чистач, 2 броя бъркалки, 2 броя кош, 3 броя маркуч, по договор за застраховка от 28.04.2009 г., вследствие на настъпило на 03.08.2009 г. застрахователно събитие, на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ; 2/ за заплащане на сумата 1 428,72 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 9 267,32 лева за периода от 02.02.2011г. до 30.07.2012г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С въззивния съдебен акт ищецът е осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за двете съдебни производства в размер 1 882,16 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата /решение № 304/27.11.2006г. по в. гр. т. д. № 483/2006г. на Великотърновски апелативен съд, ТК и решение от 26.05.2007г. по гр. д. № 1836/2006г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав/: При несъответствие между уговореното от страните и общите условия уговореното ли има сила или общите условия?
Ответникът Застрахователна компания [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа становище, че нормата на чл. 298, ал. 3 ТЗ, на която се позовава касаторът, е напълно възпроизведена в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 КЗ, поради което е относима към застрахователните договори, но по отношение на нея съществува постоянна практика на ВКС – решение № 173/22.11.2013г. по т. д. № 727/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 107/25.07.2013г. по т. д. № 381/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 4/21.03.2012г. по т. д. № 81/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 164/26.10.2011г. по т. д. № 1097/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните въз основа на застрахователна полица № 2701583 е възникнало валидно застрахователно правоотношение за застраховане на движимо имущество, част от което са турбозолни машини „ROFIX M – 5” – evolution № 71071 и „ROFIX M – 5” – evolution № 72690, за периода от 29.04.2009г. до 28.04.2010г., при застрахователната стойност на всяка една от посочените две машини в размер на 12 000 лева. На 03.08.2009г. ищецът е уведомил застрахователната компания за настъпило застрахователно събитие на същата дата, а именно липсата на застрахованите строителни машини, по което известие е образувана щета № 09260530013. Липсата на два броя турбозолни машини „ROFIX M – 5” – evolution № 71071 и „ROFIX M – 5” – evolution № 72690 е заявена в Областна дирекция на МВР – В. на 03.08.2009г., като същите впоследствие са намерени и върнати на собственика им на 05.08.2009г. с липсващи компоненти: 2 бр. електрически мотора, оранжеви на цвят с мощност 3 KW; 2 броя шнек, 2 броя чистач, 2 броя бъркалки, 2 броя кош, 3 броя маркуч. Решаващият съдебен състав е констатирал ценовата стойност на двете турбозoлни машини в размер на 11 640 лв. за всяка една от тях съгласно фактури № [ЕГН]/06.07.2007г. и № [ЕГН]/22.11.2007г., а съгласно заключението на повторната съдебно-техническа експертиза е установил, че стойността на липсващите процесни части към датата на застрахователното събитие е в размер общо 10 775,96 лв., стойността на труда за възстановяване – 150 лв. и след приспадане на овехтяването остатъчната сума на частите е 9 267,32 лв., а със стойността на труда – общо 9 417,32 лв. Застрахователят е отказал плащане по щета № 09260530013, тъй като липсвали доказателства за претендираните липси.
За да направи извод, че застрахователното дружество не дължи застрахователно обезщетение, въззивният съд е приел, че застрахователен риск, който да покрива риска от кражба на застрахованото имущество липсва, т.е. риск въобще не е бил договарян между страните и липсва сред изчерпателно изброените в т. 2 от Общите условия и допълнително договорените и активирани в застрахователната полица рискове. Изложил е съображения, че в т. 2 от Общите условия за застраховане на имущество, неразделна част от застрахователния договор, рисковете, които се покриват от застрахователната компания и при които ищцовото дружество може да претендира изплащането на застрахователно обезщетение в случай на настъпване на застрахователно събитие, са изброени изчерпателно и в тях не е включен изричен риск „кражба” на имущество. В самата застрахователна полица също са предвидени няколко допълнителни застрахователни риска, които се покриват от застрахователното дружество в изменение и допълнение на Общите условия по застрахователния договор, но и в този случай липсва покрит риск „кражба” на имуществото. Решаващият съдебен състав се е аргументирал с липсата на данни и твърдения на страните, че е настъпил един от предвидените в клауза „К” рискове – „кражба с взлом” и „грабеж”, нито че е настъпил предвиденият в застрахователната полица риск „злоумишлени действия на трети лица”, а именно вандалски и хулигански действия на трети лица, които са довели до увреждане на застрахованото имущество. Въззивната инстанция е изложила евентуални съображения, че дори да се приеме, че кражбата без взлом попада в приложното поле на този покрит риск, то същият не е активиран, тъй като в застрахователната полица № 2701583 никъде не е отбелязано, че са активирани рисковете „злоумишлени действия на трети лица /вандализъм/”, „кражба с взлом” и „грабеж”.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос „при несъответствие между уговореното от страните и общите условия уговореното ли има сила или общите условия” е ирелевантен, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Решаващият съдебен състав не е отхвърлил иска поради това, че при разлика в уговореното между страните и общите условия приложение намират общите условия. Въззивният съд е обсъдил, както общите условия, така и застрахователната полица и допълнението към нея, т. е. приложението, и въз основа на посочените доказателства е приел, че в застрахователната полица и общите условия липсва покрит риск кражба без взлом. Другите аргументи за извода за неоснователност на иска се състоят в липсата на данни за настъпване на предвидения в застрахователната полица риск „злоумишлени действия на трети лица” – вандалски и хулигански действия на трети лица, довели до увреждане на застрахованото имущество. Съдебният състав се е позовал и на евентуални доводи за отхвърляне на иска: неактивиране на рисковете „злоумишлени действия на трети лица /вандализъм/”, „кражба с взлом” и „грабеж” .
Доколко при установяване на фактическата обстановка и обсъждане на събраните доказателства въззивната инстанция е приложила правилно правилата на логическото мислене и изяснила връзките между фактите, е въпрос, относим към правилността, респективно обосноваността/ необосноваността на въззивния съдебен акт. Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните може да се приеме, че искът е основателен или не, е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложоните съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 638,16 лв., изчислено съгласно чл. 9, ал. 3 връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 471 от 14.05.2014г. по в. т. дело № 487/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 да заплати на Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 638,16 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.