Определение №707 от 7.12.2015 по ч.пр. дело №3341/3341 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 707

С., 07.12.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3341/ 2015 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [община] – [населено място], обл. В. срещу Определение № 2181 от 06.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 2640/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 163 от 14.05.2015 г. по т.д.№ 24/2015 г. на ОС – Враца, с което производството по делото е прекратено поради липса на п равен интерес и недопустимост на иска за обявяване нищожност на Решение №73/09.08.2013 г. по т.д.№ 13/2012 г. на ОС – Враца в частта, с която К. П. И. е назначен за синдик на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], като постановено извън правораздавателната власт на съда, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че нищожният съдебен акт не може да бъде саниран, че е неприложима разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, като извършеното потвърждаване от К. П. на действията, сочи на признание за извършени действия от лице без активна легитимация – от лице, нямащо качеството синдик. Обосновава, че правният интерес следва да се преценява с оглед характера на търсената защита и обстоятелствата, породили нуждата от завеждане на делото – ищецът иска установяване нищожност на Решение№73/09.08.2013 г. по т.д.№ 13/2012 г. на ОС – Враца, а не установяване на пороци в действията на лице, действало като синдик, затова е немислимо обсъждането на доводи за извършени действия без представителна власт. Аргументира, че присъдените от първоинстанционния съд разноски, са прекомерни и няма данни да са заплатени, в която връзка прави възражение за прекомерност.
В Изложение към частна жалба сочи въпросите: 1.Лице извън участващите в производство по несъстоятелност има ли правен интерес от иска за установяване нищожност на съдебно решение за назначаване на синдик, ако този синдик след назначаването му е предявил иск срещу ищеца, 2.Може ли с решение на първото събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност, да се валидира нищожно съдебно решение, 3. Доказва ли се плащане на адвокатски хонорар с договор за правна защита, 4. Към кой момент се преценява допустимостта на иска. По въпроси 1, 2 и 3 поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика, за въпрос 3 счита, че е решен неправилно от двете съдебни инстанции и че противоречи на приетото в т.1 от ТР№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което обосновава с доводи за неправилност.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не представляват основания по чл. 280 ГПК, защото воля на съда по тях не е формирана. Възразява, че жалбоподателят не сочи защо поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че нито един от поставените въпроси не е бил решен противоречиво от въззивния съд, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване производството по делото, с което се прегражда по – нататъшното му развитие, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес и недопустимост на предявения иск за обявяване нищожност на Решение №73/09.08.2013 г. по т.д.№ 13/2012 г. на ОС – Враца в частта, с която К. П. И. е назначен за синдик на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] поради постановяването му извън правораздавателната власт на съда, при изземване правомощията на първото събрание на кредиторите по чл. 672 ал. 1 т. 2 ТЗ. Изложени са съображения, че се иска прогласяване нищожност на решение, постановено в производството за несъстоятелност, за който иск ищецът няма правен интерес – той поддържа, че К. П. И., в качеството си на синдик на [фирма] – в несъстоятелност, е упълномощил адвокат да представлява дружеството в съдебен спор – т.д.№64/2014 г. на ОС – Враца, образувано по предявен срещу [община] осъдителен иск, и тъй като синдикът бил назначен от съда по несъстоятелността извън пределите на правораздавателната власт – избирането на синдика е в компетентност на събранието на кредиторите – то в производството по т.д.№64/2014 г. на ОС- Враца [фирма] – в несъстоятелност не е бил валидно представлявано. Съдът е посочил, че с Протокол от 21.04.2015 г. на събрание на кредиторите на [фирма] – в несъстоятелност, К. П. И. е избран за синдик, който е потвърдил действията на упълномощените по т.д. №64/2014 г. на ОС – Враца представители по пълномощие. Направил е извод, че са валидирани извършените евентуално без представителна власт действия от [фирма] – в несъстоятелност в производството по т.д.№64/2014 г., и че е недопустимо ищецът да се позовава на липса на представителна власт у насрещната страна.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: Лице извън участващите в производство по несъстоятелност има ли правен интерес от иск за установяване нищожност на съдебно решение за назначаване на синдик, ако този синдик след назначаването му е предявил иск срещу ищеца, доколкото въпросът съдържа твърдение на ищеца за нищожност на съдебно решение №73/09.08.2013 г. по т.д.№ 13/2012 г. на ОС – Враца в частта относно назначаването на синдика, което засяга надлежната представителна власт на синдика, но не се отразява на активната процесуална легитимация на ищеца по т.д.№64/2014 г.на ОС – Враца, в което дело ищецът поддържа, че ще ползва положителното решение по иска за нищожност. По въпроса налице ли е активна процесуална легитимация по т.д.№ 64/2014 г. на ОС – Враца – положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съдът не може да не вземе предвид потвърждаването на действията на процесуалните представители на [фирма] – в несъстоятелност, извършено от назначения с Опр. № 137/24.04.2015 г. по т.д.№ 13/2012 г. на ОС – Враца синдик.
Въпросът: Може ли с решение на първото събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност, да се валидира нищожно съдебно решение, не е релевантен за спора, тъй като не е налице нищожно решение – Р.№73/09.08.2013 г. по т.д.№13/2012 г. на ОС – Враца.
Въпросът: доказва ли се плащане на адвокатски хонорар с договор за правна защита, е решен в съответствие с т.1 от ТР №6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед отразеното в Договора от 23.04.2015 г., че възнаграждението е заплатено от клиента.
Въпросът: Към кой момент се преценява допустимостта на иска, е разрешен с оглед твърдението на ищеца, че извлича правния си интерес от предявения иск с оглед установяване по т.д.№ 64/2014 г. на ОС – Враца, че ищецът [фирма] – в несъстоятелност е бил представлява от процесуални представители, упълномощени от синдик без представителна власт, в която връзка съдът е съобразил потвърждаването на действията от синдика, назначен с Опр.№137/ 24.04.2015 г. по № 13/2012 г. на ОС – Враца. Няма основание по този въпрос да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което основание, включващо кумулативно две изисквания – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, жалбоподателят не излага.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2181 от 06.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 2640/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] – [населено място], обл. В. да плати на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] 3000 лв.-разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top