4
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 21.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1035 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Г. срещу решение № 1604 от 11.11.2014г. по в. гр. дело № 1909/2014г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което след отмяна на решение № 3044 от 09.06.2014г. по гр. дело № 4355/2013г. на Варненски районен съд, 24 състав в отхвърлителната му част ответникът [фирма] е осъден да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 10 199,38 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 347,89 лв. до пълния претендиран размер от 10 547,27 лв., представляваща платена без основание цена на електроенергия по договор за продажба на електроенергия, доставена до обект, находящ се в [населено място], [улица] за периода от 08.02.2013г. до 14.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.03.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 135,17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.02.2013г. до датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2013г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 716 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за нищожност на въззивното решение, доколкото съдът не е изложил мотиви защо счита, че доставената до процесния обект ел. енергия за периода 16.12.2012г. – 22.01.2013г. и 28.01.2013г. – 14.03.2013г. е недължима. Релевира евентуални доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК:
„1. Може ли да се приеме, че едно решение е частично немотивирано, ако изложените от съда към съответното решение мотиви са относими единствено към една част от установеното от фактическа страна по делото, в случая са относими към част от процесния период, а съдът не е изложил мотиви защо уважава иска изцяло, т. е. по отношение на целия процесен период?
2. Налице ли е предпоставка за прогласяване на нищожност по отношение на цялото решение, ако съдът е мотивирал същото с мотиви, относими единствено към една част от установеното от фактическа страна по делото, в случая са относими към част от процесния период, а съдът не е изложил мотиви защо уважава иска изцяло, т. е. по отношение на целия процесен период?
3. Следва ли да се цени като доказателство за реална доставка на ел. енергия справка за консумирана ел. енергия, която е базирана на данни от отчета, въведени по електронен път в електронната база данни на дружеството, която база данни следва да се поддържа от преносното и разпределително дружество, съгласно чл. 38 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия Приложение към т. 1 от Решение на ДКЕВР № П-1 от 10.04.2007г. /ПИКЕЕ – 2007г./?“
Ответникът „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищецът е в договорни отношения с ответника по повод доставка и продажба на електрическа енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към електрическата мрежа. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдебният състав е установил, че за отчетния период 16.12.2012г. – 22.01.2013г. е издадена фактура на стойност 8 266,12лв., за периода 23.01.2013г. – 19.02.2013г. – три фактури на обща стойност 11 862,31 лв. и за периода 20.02.2013г. – 19.03.2013г. още 2 фактури, от които суми ищецът е заплатил сума в общ размер 13 020,51 лв., включваща и задължение, дължимо за м. април 2013г.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г., извършването на корекция на сметка е изрично уредено чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и общите условия по чл. 98а ЗЕ, като в случаите на неправомерно въздействие върху уредите за измерване вината на потребителя се предполага и корекцията на сметката се извършва в полза на крайния снабдител. Изменението на ЗЕ е приложимо в конкретния случай предвид действието му за напред, но към момента на извършване на корекцията, респективно към датата на предявяване на иска не са били издадени предвидените с измененията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ актове – наредбите по ал. 1, т. 1 – 3, които е трябвало да бъдат издадени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и правилата по ал. 1, т. 4 – 6, които е следвало да бъдат приети от комисията по предложение на енергийните предприятия. Новите правила за измерване на количеството на електрическа енергия са публикувани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., поради което не намират приложение в настоящия случай.
Въззивният съд е приел, че за процесния период 23.01.2013г. – 07.02.2013г., отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката /в редакцията му след изменението, влязло в сила на 17.07.2012г./ и Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. За да уважи предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдебният състав е изложил съображения, че в Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6/9.06.2004г. не е предвидена възможност за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това, нито такава възможност е уредена в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Поради липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период е направен извод, че не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия.
Възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид равнопоставеното положение на страните по процесния договор, са приети за неоснователни, тъй като при сключване и изпълнение на конкретния вид договори за продажба на електрическа енергия потребителят е в положението на по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му лицензия има господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия на определена територия от страната. Поради това и с оглед ограничената възможност потребителят да въздейства върху Общите условия е направен извод, че регламентираните в Общите условия санкционни клаузи /в случая чл. 24 и чл. 38 от ОУ/ не обвързват страните, тъй като противоречат на императивни норми на закона и основни принципи на правото. Решаващият съдебен състав се е аргументирал с обстоятелството, че обективната отговорност в правото е изключение, недопустимо е да се предвижда едностранно, доколкото Общите условия не са предмет на индивидуално уговаряне, а е правомощие единствено на законодателя, както и с нарушението от Общите условия на регламентирания в чл. 2, ал. 2 ЗЕ основен принцип за търговия с електрическа енергия – защита интересите на потребителите.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска за споделяне на отговорността между потребителя и дружеството, въззивният съд е съобразил, че задълженията на дружеството – продавач по сключения договор следва да се изпълняват с грижата на добрия търговец, поставяща по-високи изисквания в сравнение с тази по чл. 63, ал. 2 ЗЗД, че ответникът е длъжен да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия, докато абонатът – потребител, който не е търговец и не извършва по занятие тази специфична лицензионна дейност, не е длъжен да разполага със специални знания, поради което не може да му се вмени натоварено със същия интензитет задължение да поддържа в изправност техническото средство за измерване. В този смисъл клаузите на чл. 24 и чл. 38 от Общите условия биха поставили потребителя в неравноправно положение и се явяват нищожни на основание чл. 146 , ал. 1 З. и чл. 26 , ал. 1 ЗЗД.
Друг аргумент за уважаване на иска е, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено, нито е доказал периода на грешно измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя от страна на доставчика на електроенергия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
С първия, посочен правен въпрос, касаторът се опитва да обоснове неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неизлагане на мотиви за част от претендирания период, за който е уважен иска. В настоящия случай въззивният съд е приел, че процесният период, за който се претендира връщане на недължимо платената сума, е от 28.01.2013г. до 14.03.2013г., изложил е мотиви и съображения, относими към вземането – предмет на делото, и е направил извод, че ответното дружество /касатор в настоящото производство/ дължи връщане на сумата 10 547,27 лв., представляваща платена без основание цена на електроенергия за посочения период от време. Съдебният състав не е изложил съображения, че периодът, за който се дължи връщане на недължимо платена сума е по-голям, поради което въпросът, така както е формулиран, не съответства на доводите и аргументите на въззивната инстанция. Поради изложените съображения въпросът по т. 1 от изложението към касационната жалба не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК по посочения от него втори правен въпрос. Съгласно постоянната съдебна практика съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидност, а именно когато е постановено от ненадлежен орган, или от надлежен орган, но в незаконен състав, или е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано от мнозинството съдии, или волята на съдебния състав не е изразена ясно и разбираемо и не може да се изведе чрез тълкуване на съдебния акт. Липсата на мотиви по отношение на част от претенцията не води до нищожност, нито до недопустимост на решението, а представлява основание за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Третият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос, не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не обуславя изводите на въззивната инстанция. Основните аргументи за основателност на предявения иск се състоят в липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, недоказване от ответното дружество, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено, както и недоказване на периода на грешно измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя от страна на доставчика на електроенергия. Дали представената с отговора на исковата молба справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 09.10.2013г. представлява твърдяната от касатора справка за консумирана електрическа енергия, базирана на данни от отчет, въведен по електронен път в електронната база данни на дружеството съгласно чл. 38 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия Приложение към т. 1 от Решение на ДКЕВР № П-1 от 10.04.2007г., или в справката част от посочената като консумирана електрическа енергия за процесния период от време е служебно начислена поради неотчитането й, предвид тъмния дисплей на електромера, е въпрос, относим към правилността на решението и зависи от конкретните доказателства по делото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1604 от 11.11.2014г. по в. гр. дело № 1909/2014г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.