О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София,16.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3385 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Б. Б., срещу решение № 1017 от 26.05.2014г. по в.т.д.№ 1133/14г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено разпореждане № 26090 от 01.11.2013г. по т.д. № 5526/2013г. на СГС, ТО, VI-3 състав. С потвърдения съдебен акт е разпоредено да се издаде на „Х. ХОЛДИНГ Б.В.“ – дружество, регистрирано в Търговската камара в Г. изпълнителен лист съобразно диспозитива на решението на съда в Х. по дело с рег. № С/09/440125/НА ZA 13-257 6 Cg 199/10 к-35 с дата 17.07.2013г. срещу длъжника [фирма] и [фирма] е осъден ода заплати на „Х. холдинг Б.В.“ разноски за производството в размер на 50 лева и 500 евро – адвокатско възнаграждение.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано. Поддържа, че изводите на въззивния съд са изцяло в противоречие с разпоредбата на чл.20, ал.2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004г. на Европейския парламент и Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, както и с приложимия в случая чл.119, ал.2 КМЧП. Твърди, че във въззивното производство са представени заверени от съда в Х., Х. преписи на решение от 17.07.2013г., допълнително решение от 21.08.2013г., както и препис от удостоверение за европейско изпълнително основание, който обаче не е заверен от издалия го съд, ведно с превод на същите на български език. Поддържа, че тези документи не отговарят на изискванията на разпоредбата на чл.20, ал.2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004г., съгласно която необходимите документи следва да отговарят на изискванията за доказателствена сила съобразно законодателството на Държавата – членка по принудителното изпълнение. Поддържа, че тези изисквания за доказателствена сила на документите се съдържат в чл.119, ал.2 КМЧП, съгласно който към молбата за допускане на изпълнението на чуждестранно решение се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила, като тези документи следва да са заверени от Министерство на външните работи. Счита, че Регламент /ЕО/ № 805/2004г. препраща към националното законодателство относно условията, на които следва да отговарят представените официални документи за доказателствена сила, и в случая не е налице противоречие между регламента и норма от националното законодателство. Поддържа, че представените решения на съда в Х. и УЕИО не отговарят на изискванията на чл.119, ал.2 КМЧП, тъй като не са легализирани чрез удостоверението „апостил“ съгласно чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове и поради това същите не са редовни от външна страна. Твърди, че преводът на представените документи не отговаря на изискванията на чл.2а и чл.18 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, тъй като липсва заверка на превода от сектор „Легализации и заверки“ в Дирекция „Административно обслужване на български и чужди граждани“ на МВнР на Република България. Поддържа, че представеното УЕИО не отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ № 805/20014г., тъй като е представен само препис от него, а не оригинал, като този препис не е заверен от издалия го съд, тъй като липсва подпис на лицето, удостоверило верността на преписа, а е положен само печат. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил тези възражения, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1.На какви изисквания за доказателствена сила следва да отговарят решението на чуждестранния съд и удостоверението за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, издадено по реда на Регламент № 805/2004г. и съответно кои норми от националното законодателство са приложими? Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 136 от 10.11.2011г. по т.д. № 867/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.. Поддържа още, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
2.Приложим ли е чл.119, ал.2 КМЧП относно изискванията за доказателствена сила по отношение на решението на чуждестранния съд и удостоверението за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, издадено по реда на Регламент № 805/2004г. и съответно следва ли с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.624, ал.1 ГПК молителят да представи решение на чуждестранен съд, както и удостоверение за европейско изпълнително основание, придружени с апостил? Поддържа, че този въпрос също е разрешен в противоречие със съдебната практика, без да сочи конкретни решения, формиращи тази практика. Поддържа още, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Х. холдинг Б.В.” – дружество, регистрирано в търговската камара в Г., Х., представлявано от адв. Х. М., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС или другите съдилища, нито пък са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че в Регламент № 805/2004г. и ГПК точно и ясно е определен редът за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на чуждестранния съд и Удостоверението за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, като въззивният съд напълно в съответствие със законовите изисквания е приел, че не е небходимо тези документи да бъдат заверявани с апостил. Твърди, че въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с посоченото в касационната жалба решение № 136 от 10.11.2011г. по т.д. № 867/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., като е извършил изискуемата формална проверка за автентичност и истинност на документите, за съответствието между тях и наличието на поправки, промени и др. Във връзка с втория формулиран въпрос поддържа, че като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите – членки, поради което въззивният съд правилно е приел, че Регламент № 805/2004г. е специален спрямо ГПК и КМЧП и дерогира приложението на чл.119, ал.2 КМЧП и Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Поддържа, че с представените от него документи по безспорен начин се доказват истинността и автентичността на решението и удостоверението за европейско изпълнително основание, които не са оспорени от противната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на съда в Х., въззивният съд е приел, че Регламент № 805/2004г. на Европейския парламент и Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания свързва наличието на доказателствена сила на решението и удостоверението за европейско изпълнително основание /УЕИО/ с установяване на тяхната безспорна автентичност или истинност, по аргумент от чл.20, т.2 от Регламента. С оглед на това е приел, че представеното в съда по изпълнение решение и УЕИО не трябва да създават никакво съмнение за наличието на каквито и да било пороци, като принудително изпълнение не може да бъде допуснато, ако при една формална проверка се установи, че УЕИО е опорочено, като например не е било издадено от компетентен орган или ако не е попълнено изцяло и/или е неточно. Въззивният съд е извършил сравнителен анализ на решението, удостоверението и исковата молба, към която препраща диспозитивът на решението, и е констатирал, че удостоверението отговаря на необходимите изисквания, съответства по съдържание на приложеното решение, попълнено е изцяло, поради което има пълна доказателствена сила. Посочил е, че при извършената служебно проверка е достигнал до извод, че както представеното по делото чуждестранно съдебно решение, така и УЕИО отговарят на изискванията на Регламента за доказателствена сила.
Въззивният съд е изложил съображения, че като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки и тъй като Регламент № 805/2004г. по своята същност се явява специален предвид тесния кръг обществени отношения, които урежда, дерогира приложението на чл.119, ал.2 КМЧП. С оглед на това е приел, че не е необходимо представените съдебно решение и удостоверение за европейско изпълнително основание /УЕИО/ да бъдат заверявани с апостил и да бъдат легализирани от МВнР, тъй като такова изискване няма предвидено нито в Регламента, нито в ГПК. Счел е за неоснователно и възражението за ненадлежен превод на представените документи на чужд език, тъй като същият е извършен от лицензирани преводачи, притежаващи сертификат по системата ISO – 9001.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, но по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решение № 136 от 10.11.2011г. по т.д. № 867/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., на което се позовава касаторът, е прието, че съгласно чл.20, §2 от Регламент № 805/2004 съдът по изпълнение следи дали представените му документи отговорят на изискванията за доказателствена сила, като Регламентът свързва наличието на доказателствена сила на решението и УЕИО с установяване на тяхната безспорна автентичност или истинност. С оглед на това е прието, че представеното в съда по изпълнение решение и УЕИО не трябва да създават никакво съмнение за наличието на каквито и да било пороци и ако при една външна формална проверка се установи, че УЕИО е опорочено, като например не е било издадено от компетентен орган или не съответства на решението, което отразява, или не е попълнено и/или неточно. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като служебно е сравнил и анализирал решението, удостоверението за европейско изпълнително основание и исковата молба, към която препраща диспозитивът на решението, и е констатирал, че както решението, така и удостоверението отговарят на необходимите изисквания, удостоверението съответства по съдържание на приложеното решение, попълнено е изцяло, поради което тези документи имат пълна доказателствена сила. Взел е предвид и липсата на направено от ответника оспорване на автентичността на представените чуждестранно решение и УЕОИ.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл.20, §2, букви а/ и б/ от Регламент № 805/2004г. е ясна и не се нуждае от тълкуване. Тя предвижда, че кредиторът трябва да представи на компетентните органи за принудително изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение екземпляр от решение и екземпляр на удостоверение за европейско изпълнително основание, които отговорят на необходимите изисквания за доказателствена сила /във версията на български език/, разбирани като условия за установяване на автентичността им /както е в другите версии на Регламента и в чл.53 от Регламент № 44/2001 и чл.42 от Регламент № 1215/2012/. От тази разпоредба следва, че кредиторът трябва да представи препис от чуждото решение и от УЕИО, които отговарят на необходимите условия за установяване на автентичността им съгласно правото на държавата членка на съда, постановил чуждото решение, като например спазване на изискване за подписване, подпечатване, номериране и др.. Задължение на съда по изпълнение е да провери автентичността на представените документи. При липсата на предвидено в чл.20, §2 от Регламент № 805/2004г. изискване за потвърждение на тази автентичност чрез легализация или апостил, следва да се приеме, че такова не е необходимо. Този извод следва и при съобразяване на целите на регламента, сред които е и постигане на свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и на систематиката и връзката с останалите нормативни актове – Регламент № 44/2001г. и Регламент № 1215/2012г., в които изрично е предвидено, че не се изисква легализация или друга подобна формалност по отношение на документите, които молителят в производството по признаване или изпълнение следва да представи.
Регламент № 805/2004 е пряко приложим и обвързва Република България, като следва да се прилага с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията. С оглед на това нормите на КМЧП, в това число нормата на чл.119, ал.2 КМЧП, не намират приложение в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане, каквото е настоящото. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3 КМЧП, поясняваща пределите на действие на кодекса.
По изложените съображения, тъй като не е налице непълнота или неяснота на относимата правна норма, която налага тълкуването й, и тъй като липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, с оглед на което следва да се приеме, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поради това настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1017 от 26.05.2014г. по в.т.д.№ 1133/14г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: