О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 13.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3355/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. САЩ И..У. стрийт, Н. С. П. МН 55102 САЩ, чрез адв.Ю.В., Ал.К. и Н.Д. -САК, адрес за призоваване [населено място], ”Ю. парк” бл.1А „Ю.В. и партньори” срещу Решение № 856 от 27.04.2015 г. по т.д. № 4585/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1331 от 18.08.2014 г. по т.д.№ 5998/2012 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Е. САЩ И..”САЩ срещу [фирма] – [населено място] искове за признаване за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца на търговска марка ”E.”, чрез недобросъвестно заявяване и използване на фирменото си наименование „Е. лаборатории” и за осъждане за преустановяване на нарушението.
Жалбоподателят извежда въпросите:1.За приложението на критерия добросъвестност по чл.7 ал. 4 ТЗ към конфликта търговска марка – фирмено наименование, в хипотезата на чл. 7 ал. 4 ТЗ; 2.Границата на субсидиарното прилагане на ЗМГО;Прилагането на чл. 14 ЗМГО;Прилагането на критерия „сходство на предлаганите стоки и услуги” на търговеца със сходно фирмено наименование срещу регистрирана търговска марка; Прилагане на исковете с основание чл. 76 ЗМГО към исковете по чл. 7 ТЗ; 3.Прилагането на чл. 7 ал. 4 и 5 ТЗ по отношение на фирмени наименования, вписани преди влизането им в сила през 2011 г. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради различното им решаване от съдилищата: Р.№626/25.04.2014 г. по т.д.№3298/2012 г. на СГС; Р.№1331/18.08.2014 г. по т.д.№ 5998/2012 г. на СГС;Р.№856/27.04.2015 г. по т.д.№ 4585/2014 г. на САС;Р.от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 2029/2011 г. на СГС;Р.№745/17.04.2013 г. по гр.д.№ 3592/2012 г. на САС; представя и Р.№508/16.03.2015 г. по т.д.№3677/2014г.на САС. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно въведените искове с разпоредбата на чл.7 ал. 4 и 5 ТЗ и след цитиране броя на действащите регистрирани търговски марки на територията на България и на ЕС, и броя на регистрираните търговци в България, извежда въпросите, колебливо решавани от съдилищата: 1.Възможността за самостоятелно прилагане на чл. 7 ал. 5 ТЗ, независимо от хипотезата на чл. 7 ал. 4 ТЗ; 2. Възможно ли е прилагане на чл.7 ал. 4 и 5 ТЗ към вече вписани търговци преди 2011 г.; 3.Границите и предела на прилагане по аналогия на ЗМТО; 4. Следва ли да се съобразява така, както е поставен текста на чл. 7 ал. 5 ТД, сходство на предлаганите стоки/услуги или е достатъчно да се съобрази единствено сходство на регистрираната марка и фирменото наименование с оглед на факта, че търговците не са ограничени да използват фирменото си наименование за всяка незабранена от закона дейност; 5.Правното основание на исковете по чл. 7 ал. 4 и 5 ТЗ – ГПК или ЗМГО; 6.В случай на уважен иск по чл.78 ал.4 или 5 ТЗ, какъв следва да е диспозитивът относно промяната на името на неизправния търговец в Търговския регистър.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не доказва основанието по чл. 280 т. 2 ГПК – посочените решения не са влезли в законна сила и решените въпроси не се решават противоречиво от съдилищата; възразява, че не е налице основанието по чл. 280 т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото и не е обосновал това основание; извел е няколко въпроса, за които счита, че са относими към спора, за решаването на които не се налага осъвременяване на съдебната практика и тълкуване поради неяснота или противоречие в закона, като поставените въпроси не са разглеждани по делото и не са обосновали постановеното решение. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове за признаване за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца на търговска марка, чрез недобросъвестно заявяване и използване на фирменото си наименование и за осъждане за преустановяване на нарушението, и приема, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от касационния съд въз основа на релевираните от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. За основанието по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК в т. 4 на ТР №1/ 19. 02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК е прието, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.
По поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК:
Доколкото може да се приеме, че изведените от жалбоподателя въпроси, са решени в обжалваното решение, обосноват изхода на спора и са релевантни за делото, жалбоподателят не доказва, че същите се решават противоречиво от съдилищата. Не са влезли в законна сила посочените в Изложението и представени копия от Р.№626/25.04.2014 г. по т.д.№3298/2012 г. на СГС, Р.от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 2029/2011 г. на СГС и Р.№745/17.04.2013 г. по гр.д.№ 3592/2012 г. на САС; не е влязло в законна сила и непосоченото в Изложението представено Р.№508/16.03.2015 г. по т.д.№3677/2014 г. на САС и не са представени от жалбоподателя посочените в Изложението Р.№1331/18.08.2014 г. по т.д.№ 5998/2012 г. на СГС и Р.№856/27.04.2015 г. по т.д.№ 4585/2014 г. на САС.
По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: изведените от жалбоподателя въпроси може да са важни и общовалидни, но не съответстват на изводите, направени в обжалваното решение. По поддържаното основание жалбоподателят не излага съображения защо счита, че се касае за въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
С оглед този изход на делото на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция 600 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 856 от 27.04.2015 г. по т.д. № 4585/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. САЩ И..У. стрийт, Н. С. П. МН 55102 САЩ, чрез адв.Ю.В., Ал.К. и Н.Д. -САК, адрес за призоваване [населено място], ”Ю. парк” бл.1А „Ю.В. и партньори” да плати на [фирма] – [населено място] 600 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: