4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр. София, 03.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2309 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място], област С. /въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. Камелия Н. Й. срещу решение № 649 от 07.04.2014г. по т. дело № 2847/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от [фирма] с искане за изменение на решение № 182 от 04.02.2014г. во в. т. дело № 2847/2014г. на Софийски апелативен съд /погрешно посочен Софийски окръжен съд/, Търговско отделение, 6 състав в частта на разноските, като [фирма] бъде осъдено да заплати на [фирма] разноски в размер 2 400 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че искането за присъждане на адвокатския хонорар е направено в срок, в последното съдебно заседание, в което е представен списък с разноските, както и че в закона няма установен срок, в който плащането на разноските трябва да бъде извършено. Частният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде присъден заплатеният адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Анна Т. оспорва частната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост поради необжалваемост на решението съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално за нейната неоснователност и правилност на обжалвания съдебен акт, тъй като до края на съдебното дирене не са представени доказателства, установяващи плащане на адвокатското възнаграждение, а представените след последното заседание банкови документи не следва да се вземат предвид съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Ответникът моли решението на САС по чл. 248 ГПК да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство в размер 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който има характер на определение. Доводът на ответника за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на съдебния акт съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е неоснователен, тъй като ограничението, предвидено в посочената разпоредба, се отнася до касационните жалби срещу въззивни решения и частните касационни жалби срещу въззивни определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, но не и до частните жалби срещу определения на въззивен съд по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
За да остави без уважение молбата на ответника за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че крайният момент, в който страните могат да правят искания за присъждане на разноски и да представят доказателства в тази насока е последното заседание в съответната инстанция, а в настоящия случай до края на последното съдебно заседание не са представени доказателства за извършено плащане по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на довода, че в закона и тълкувателното решение на ВКС не е определен момент, до който следва да бъде извършено плащането на адвокатските хонорари.
Определението на СГС е правилно.
С въззивното решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в размер 69 719,04 лв. и е оставено без уважение искането на ответника за присъждане на разноски за въззивното производство в размер 2 400 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 2 400 лв. с включен ДДС е направено своевременно – в съдебно заседание на 30.10.2013г., но не е представен платежен документ за извършеното плащане до края на съдебното заседание. Съгласно чл. 10 от представения договор за правна помощ уговореният начин на плащане е по банков път. Преводното нареждане за извършено плащане и текущите движения по банковата сметка за съответния ден са представени по делото след приключване на съдебното дирене – на 04.11.2013г. /изпратени по пощата на 03.11.2013г./.
Съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. В посоченото Тълкувателно решение са изложени съображения, че тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Изводът на въззивния съд, че крайният момент, до който страните могат да правят искания за присъждане на разноски и да представят доказателства в тази насока, е последното заседание в съответната инстанция, е правилен и постановен в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че определението /„решението“/ на Софийски апелативен съд е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 649 от 07.04.2014г. по т. дело № 2847/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с характер на определение по чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], област С. /столица/, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.