О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 25.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2284/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ц. Б. Я. – от [населено място], обл.Р. срещу Определение № 186 от 02.09.2016 г. по т.д. № 195/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ал. 1 ГПК Разпореждането от 11.05.2016 г. е допълнено в частта за разноските, като Ц. Б. Я. е осъдена да плати на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] 1 249.61 лв. – разноски – адвокатско възнаграждение за касационно производство, с оплакване за необоснованост и неправилност. Жалбоподателката поддържа, че определението е постановено по въпрос от компетентност на ВКС и в нарушение на чл. 248 ал. 2 ГПК – искането за присъждане на разноски е получено на 15.09.2016 г., когато е връчено и определението по чл. 248 ГПК. Иска обжалваното определение да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] оспорва същата като неоснователна, като излага, че е направил разноски за адвокат за отговор на касационната жалба, които подлежат на възстановяване, тъй като не се е развило касационно производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допълнено разпореждането, с което е върната касационната жалба поради неотстраняване на една от нередовностите й в дадения срок, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение на основание чл. 248 ал. 1 ГПК Разпореждане за прекратяване на производството от 11.05.2016 г., образувано по касационна жалба на Ц. Б. Я., е допълнено в частта за разноските, като касаторката е осъдена да плати на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] 1 249.61 лв.-разноски – адвокатско възнаграждение за касационно производство. Изложени са съображения, че искането е направено своевременно и са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение 1249.61 лв. за изготвяне отговор на касационна жалба.
Определението е правилно. Обстоятелството, че препис от молбата за допълване на разпореждането, съгласно чл. 248 ал. 2 ГПК на жалбоподателката не е връчен, не налага отмяна на обжалваното определение, тъй като в частната жалба не са изложени доводи нито, че разноските не се дължат, нито, че са прекомерни. Неоснователен е и доводът за произнасяне от въззивния съд по въпрос от компетентност на ВКС с оглед обстоятелството, че подадената касационна жалба е върната от въззивния съд и последният е допълнил постановеното разпореждане за връщане на касационната жалба с присъждане на разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 186 от 02.09.2016 г. по т.д. № 195/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: