6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 28.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3040 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Г. К. срещу решение № 159 от 10.06.2014г. по т. дело № 159/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1228 от 30.12.2013г. по т. дело № 2739/2012г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 60 000 лв., представляваща общия размер на подлежащ на връщане заем, предоставен на ответника от К. К. – заемодател по сключен договор за безлихвен безсрочен заем от 31.08.2007г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на сключен със заемодателя К. К. договор за продажба на вземане от 02.08.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2012г. до окончателното й плащане, сумата 1 676,40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2012г. до 07.11.2012г., както и сумата 2 467,06 лв. – разноски за производството съразмерно на уважената част на исковете.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Може ли управителят на търговско дружество в качеството си на негов представляващ да удостовери предаването и получаването на заема, който той сам в качеството си на физическо лице предоставя на дружеството? – противоречие с решение № 57/29.04.2013г. по гр. д. № 354/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. /чл. 280, ал. , т. 1 ГПК/.
2. Може ли след като в дружествения договор на едно О. се съдържа изричен текст, че Общото събрание на съдружниците на дружеството има изключителната компетентност за приемане на решения относно теглене и предоставяне на кредити, да се приема за надлежно получен паричен заем, за който липсва решение, респ. съгласие на Общото събрание на съдружниците? – въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. И. Ж. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като релевантният правен въпрос е решен от въззивната инстанция в съответствие с посоченото решение. По втория въпрос не е налице необходимост от преодоляване на погрешна съдебна практика.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на въззивника /ответник по иска/ за нищожност на договора за продажба на вземане /цесия/ от 02.08.2012г. поради неучастие като страна по него на съпруга на цедента /К. К./ – Т. Д., по няколко съображения: 1/ ответното дружество – длъжник не може да прави такова възражение на ищеца – цесионер, тъй като разпореждане с вещно право върху обща движима вещ, извършено от единия съпруг, може да се оспорва само от другия съпруг съгласно чл. 24, ал. 5 във връзка с ал. 4 СК; 2/ въззивникът не е доказал, че дадената в заем от К. К. на дружеството – ответник сума от 60 000 лв представлява съпружеска имуществена общност; 3/ с договора за цесия се прехвърля вземане на цедента към дружеството, а не вещно право върху обща движима вещ.
За да направи извод за неоснователност на възражението на въззивника за нищожност на договора за безлихвен заем от 31.08.2007г. поради липса на решение от ОС на дружеството за вземане на такъв заем, решаващият съдебен състав е изложил три аргумента: 1/ съгласно чл. 22, ал. 1, т. 14 от дружествения договор на [фирма], [населено място] ОС на съдружниците приема решения за теглене и предоставяне на кредити, като няма изискване за приемане на такова решение при вземане на заеми; 2/ липсата на взето решение от ОС на съдружниците за сключване на договор за заем не обуславя нищожност на договора за заем, а води евентуално до отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди; 3/ при нищожен договор се дължи връщане на полученото.
Възражението на въззивника, че управителят не може да удостовери едновременно предаването и получаването на заема по договор за заем, сключен в качествата му на заемодател и като законен представител на дружество – заемател, е прието от въззивната инстанция по принцип за основателно. Съдебният състав е изложил съображения, че частният свидетелстващ документ – ПКО №1/31.08.2007г. за захранване на касата със сумата 60 000 лв., подписан за получил сумата от К. К., като същевременно същата я е предала в брой в касата на дружеството, не е годен да удостовери реалното предаване на сумата и получаването й от дружеството, тъй като документът се ползва с доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти, а квитанцията към посочения приходен касов ордер не е подписана и подпечатана.
Изводът, че процесната сума в размер на 60 000 лв. е реално дадена в заем на дружеството от К. К., е направен след обсъждане от въззивния съд на останалите доказателства: хронологичната ведомост на сметка 499 „Други дебитори”, съдържаща запис за постъпила сума 60 000 лв. като кредит по сметка 501 – в касата на дружеството, получена на 31.08.2007г. в заем от К. К. по договор за заем; заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяващо, че сумата е осчетоводена в счетоводния баланс към 31.12.2007г. на [фирма] в раздел Б „Кратскосрочни пасиви” от баланса, група 1 „Кратскосрочни задължения”, балансова статия „Други кратскосрочни задължения”, както и във всички счетоводни баланси към края на 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. по сметка 499 с наименование „Други кредитори” след 2008г., и по счетоводни регистри към 30.06.2012 г. с основание „Заем от К. К. по договор”. Въззивният съд е съобразил, че издаденият през 2009г. разходен касов ордер № 12/30.12.2009г. за връщане на К. К. на сумата 14 600 лв. е без подпис за получил сумата и за периода 01.01.2012г. – 30.06.2012г. относно същата сума е взета сторно операция.
За да направи извод, че заетата сума подлежи на връщане на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съдебният състав е отчел, че срокът на заема по договора от 31.08.2007г. – 01.08.2012г. е изтекъл. Поради това и с оглед факта, че договорът за цесия от 02.08.2012г. е произвел валидно правно действие със съобщаване на цесията от цедента на длъжника, в т. ч. с връчването на исковата молба и приложенията й, въззивният съд е стигнал до крайния извод за основателност на предявените искове в размер 60 000 лв. – главница, ведно със законна лихва от 07.11.2012г. до окончателното й изплащане, 1 676,40 лв – мораторни лихви, считано от падежа – 01.08.2012г. до датата на предявяването на иска – 07.11.2012г. и за дължимост на съдебните разноски в размер 2 467,06 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният внъпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора са релевантни за делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили изводите на въззивния съд.
Първият, формулиран от касатора, правен въпрос не е решен в противоречие с цитираното и приложено от касатора решение № 57/29.04.2013г. по гр. д. № 354/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. Както в посочения съдебен акт, постановен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, така и в настоящото обжалвано въззивно решение е прието, че управителят не може да удостовери едновременно предаването и получаването на заема по договор за заем, сключен в качествата му на заемодател и като законен представител на дружеството заемател – управителят не може да удостоверява факти от името на длъжника в своя лична полза. Изводът, че заетата сума е предадена от К. К. и получена от [фирма], е направен въз основа на всички останали събрани по делото доказателства, обсъдени от въззивната инстанция в тяхната взаимна връзка. Поради изложените съображения доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен.
Относно втория, формулиран от касатора, правен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият от касатора материалноправен въпрос се отнася до правомощията на Общото събрание на съдружниците на О. и компетенциите на управителя, предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица. От една страна, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 14 от дружествения договор на [фирма], [населено място] ОС на съдружниците приема решения за теглене и предоставяне на кредити, но няма изискване за приемане на такова решение при вземане на заеми. По този начин съдебният състав е разграничил договора за кредит като банкова сделка от договора за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който може да бъде и безлихвен съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ. Независимо от това, въззивната инстанция е изложила и съображения, че липсата на взето решение от ОС на съдружниците за сключване на договор за заем не обуславя нищожност на договора за заем, а води евентуално до отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013г., ОСГТК е прието, че действията, извършени от управителя, обвързват дружеството, като подчинеността на управителя на решенията на общото събрание /чл. 141, ал. 1 ТЗ/ има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Посочено е, че липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя, като нормите на чл. 137, ал. 1 ТЗ регулират управлението на дружеството, но не засягат правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение за сключване на договор за заем от Общото събрание на съдружниците на О. има правно значение в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Настоящият съдебен състав счита, че мотивите на посоченото Тълкувателно решение са приложими и по отношение на договор за заем, сключен без решение на Общото събрание на съдружниците на О., когато такова е предвидено в дружествения договор, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като е приел, че липсата на взето решение от ОС на съдружниците за сключване на договор за заем не обуславя нищожност на договора за заем, а води евентуално до отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са налице доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 10.06.2014г. по т. дело № 159/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.