3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 13.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2478 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], общ. Вълчи дол, обл. В. срещу определение № 2207 от 19.06.2015г. по в.ч.т.д. № 951/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 13928 от 31.03.2015г. по гр.д. № 9894/2014г. на Варненски районен съд за връщане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК на въззивна жалба вх. № 5850/06.03.2015г. срещу решение № 670/11.02.2015г. по същото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното с частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице касационни основания за разглеждането й, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, какъвто е разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 258 от 22.04.2014г. по ч.т.д. № 259/2014г. на ВКС, II т.о. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба, като поддържа, че в нея не са изложени никакви аргументи, а съвсем бланкетно се поддържа неправилност на обжалваното определение. Поради това моли въззивното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че дадените от първоинстанционния указания за отстраняване на нередовността на подадената от [фирма] въззивна жалба – за внасяне в едноседмичен срок от съобщението на държавна такса по сметка на Варненски окръжен съд в размер на 392,46 лева, са редовно съобщени на въззивника, но в определения срок не са били изпълнени. Поради това е приел, че обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба е съобразено изцяло с изискванията на закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Според разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е изложил довод, че разпореждането за връщане на въззивната жалба е в противоречие с практиката на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на частния жалбоподател и от сочените в частната касационна жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2207 от 19.06.2015г. по в.ч.т.д. № 951/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: