О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. София, 28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2658 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Я. срещу определение № 1442 от 28.05.12.2015г. по гр. дело № 1995/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е обезсилено определение от 07.04.2015г. по гр. дело № 16612/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] с искане по чл. 389, ал. 2 ГПК, и е разпоредено след влизане в сила на определението делото да се изпрати по компетентност на ВКС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение и моли същото да бъде отменено, а делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по частната жалба. Поддържа становище, че замяната на обезпечителната мярка може да се извърши от съда, който е допуснал същата, а не от съда, който ще решава спора по предявения вече иск, в който смисъл е първоинстанционното определение от 01.04.2015г. по т. дело № 284/2014г. на Апелативен съд В. Т..
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. М. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че искането за замяна на обезпечителната мярка следва да бъде отхвърлено, тъй като законът не е предвидил законова възможност за замяна на дадено обезпечение на бъдещ иск, за което ищецът е внесъл определена гаранция с обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че с определение от 06.12.2013г. по гр. дело № 16612/2013г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав е допуснато обезпечение на бъдещ с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата 60 498,04 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на [фирма]. По предявения пред Окръжен съд Габрово иск са постановени решения на първоинстанционния съд и на Апелативен съд В. Т. и въззивното решение е обжалвано пред ВКС. С определение № 120 от 24.02.2015г. по ч. т. дело № 573/2015г. на ВКС, ТК, ІІ отделение е спряно изпълнението на въззивното решение на ВТАС по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК въз основа на внесена от касатора на 23.02.2015г. гаранция в размер 60 560 лева по сметката на ВКС. За да обезсили определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл. 389, ал. 2 ГПК, въззивният съдебен състав е приел, че компетентен да се произнесе по молбата от 26.03.2015г. за замяна на допуснатата обезпечителна мярка запор на банковите сметки на ответника по иска с парична гаранция /залог в пари/ в размер 60 560 лв., внесена по сметка на ВКС във връзка със спиране на изпълнението на въззивното решение, е Върховният касационен съд, пред който делото по предявения иск е висящо.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК регламентира правото на обжалване на въззивното определение, с което въззивният съд по повод на частна жалба е допуснал обезпечение, с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочената правна норма намира приложение, когато въззивният съд по повод подадена частна жалба е отменил първоинстанционното определение, с което е отказана замяна на допуснатото обезпечение с друг вид обезпечение и вместо това е заменил наложената обезпечителна мярка с друг вид обезпечителна мярка по чл. 398, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение не попада в нито една от изброените категории съдебни актове. С него не се потвърждава определение, преграждащо хода на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Въззивният съд не е заменил допуснатото обезпечение по реда на чл. 398, ал. 1 ГПК, а като е обезсилил по реда на инстанционния контрол първоинстанционното определение поради това, че според него СГС не е компетентен да се произнесе по молбата за замяна на допуснатото обезпечение, не е преградил хода на делото.
Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1442 от 28.05.12.2015г. по гр. дело № 1995/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.