3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр. София, 01.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1782 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Р. К. и Д. Р. К., представлявани от адв. Д. М., срещу определение № 349 от 27.05.2016г. по ч.в.т.д. № 301/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2341 от 10.03.2016г. по т.д. № 278/2015г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото разпореждане е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички предпоставки по чл.83 ГПК и представените доказателства, установяващи, че тези предпоставки са налице. Представят изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Какви са и има ли точни критерии за преценка дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на такси и разноски по делата?“. Поддържа, че по този въпрос много от първоинстанционните и въззивните съдилища имат противоречива практика, отнасяща се до обективните критерии за преценка наличието на основанието по чл.83, ал.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, с оглед събраните данни за имущественото състояние, семейното положение, възрастта, здравословното състояние, трудовата заетост, както и предвид общия размер на дължимата от ответниците – частни жалбоподатели в настоящото производство, държавна такса – 1 067,66 лева, че за тях е налице възможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, поради което искането им по чл.83, ал.2 ГПК се явява неоснователно. За да достигне до този извод, въззивният съд е взел предвид декларираното от жалбоподателите имуществено състояние /двамата не притежават недвижими имоти и МПС, нямат доходи от трудови правоотношения, наеми и хонорари, издържат се от продажната цена на недвижим имот в размер на 35 000 лева, продаден през ноември 2014г./; декларираното семейно положение; след извършена служебна справка в ТР е установил, че двамата са съдружници и управители в [фирма], чиято търговска дейност не е прекратена и съгласно ГФО за 2013г. и 2014г. дружеството има реализирани приходи от дейността и извършени разходи за персонала, както и че в хода на производството от страна на жалбоподателя К. К. е прехвърлена собствеността върху притежаваните от него дялове от капитала на [фирма], [фирма] и [фирма] на член на домакинството на жалбоподателя Д. К..
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният процесуалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не са налице поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК. По приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице задължителна съдебна практика – определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и др. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като крайният му извод за липса на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК е обусловен от съвкупната преценка на декларираното от частните жалбоподатели имуществено състояние и семейно положение, както и на установените след извършена служебна справка в публичен регистър обстоятелства и след съобразяване на размера на дължимата държавна такса. Наличието на постоянна практика по поставения процесуалноправен въпрос изключва основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Дадените в представените с частната касационна жалба различни разрешения са обусловени от конкретните факти, при които са постановени, а не от различно разрешаване на релевантния процесуалноправен въпрос.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 349 от 27.05.2016г. по ч.в.т.д. № 301/2016г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: