2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
С., 28.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2018/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. З. М., Ваня С. М., В. З. М. – ЕТ с фирма „Л. и ко – В. М.”, С. Иванова Е. и М. Д. М. – всички чрез адв. В. Волева – САК срещу Определение №854 от 26.03.2015 г. по ч.гр.д. № 4970/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което не е уважена молбата им по чл. 248 ГПК, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите излагат, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд е потвърдил определението, с което е прекратено производството по делото по иска за установяване съществуване на вземане 1087.60 лв. – разноски в заповедното производство, затова на основание чл. 78 ал. 4 ГПК ответниците по делото имат право на разноски. Искат определението да се отмени и да им се присъдят направените в частното въззивно производство разноски. В изложение към частната жалба сочат решения по делото въпрос, по който искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, и представят копия от определения на САС: по ч.гр.д.№ 702/2014 г., по ч.гр.д.№ 1078/2011 г. и по ч.гр.д.№ 4520/ 2011 г.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
Претендираните от частните жалбоподатели – ответници по делото – разноски, направени в производството по ч.гр.д. №4970/2014 г. на САС, са във връзка с прекратяване на делото по иска за 1087.69 лв. – разноски за държавна такса по ч.гр.д. № 700/2013 г. на РС – Сливница. Съгласно т.24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на решението в частта за разноските, се обжалва по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, като правомощията на ВКС са определени по чл. 274 ал. 2, вр. с чл. 248 ал. 3 ГПК. В чл. 248 ал. 3 ГПК е предвиден редът за обжалваемост на определението за изменение на решението в частта за разноските – реда, по който подлежи на обжалване решението. Тази разпоредба се прилага при преценката за обжалваемост на определението за изменение на разноските – когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 във връзка с чл. 248 ал. 3 ГПК ще подлежи и определението за изменение на разноските, а когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за изменение на разноските не подлежи на обжалване, съгласно чл. 248 ал. 3 ГПК. Тъй като в случая въззивното решение по иск с цена 1087.69 лв. – разноски за заповедното производство – не би подлежало на касационно обжалване (ако не беше прекратено делото по този иск), съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, определението на САС, постановено по молбата на ответниците по делото за изменение на определението за разноските по чл. 248 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. З. М., Ваня С. М., В. З. М. – ЕТ с фирма „Л. и ко – В. М.”, С. Иванова Е. и М. Д. М. – всички чрез адв. В. Волева – САК срещу Определение №854 от 26.03.2015 г. по ч.гр.д. № 4970/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: