4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№819
гр. София, 29.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3422 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. срещу определение № 1101 от 20.04.2014г. по гр. дело № 325/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено определение от 25.11.2013г. по т. дело № 37/2012г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма], подадена като въззивна жалба, за изменение на решението от 23.04.2013г. по т. дело № 37/2012г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли при отхвърляне на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК поради извършено от ответника плащане в срока по чл. 517, ал. 4, изр. 2 ГПК, съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК и да присъди в полза на ответника направените от него разноски в исковото производство, или извършеното от ответника плащане в законовия срок по чл. 517, ал. 4, изр. 2 ГПК може да бъде приравнено на признание на иска и с оглед особения характер на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, което изключва ответникът да е дал повод за завеждане на делото, да се счита, че са налице кумулативните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК?”
Ответникът В. И. Ц. от [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по приложението на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК има постановено определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. дело № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., с което са дадени ясни и точни указания за преценката на правото на присъждане на разноски на ответника. Моли да не се допуска касационно обжалване на въвзивното определение, евентуално същото да бъде да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. дело № 37/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав е образувано по предявен от В. И. Ц. против [фирма] иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. С решението по делото първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен поради това, че вземането на взискателя В. И. Ц. във връзка с образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Б. е погасено към 25.03.2013г., т. е. преди първото по делото заседание. С посоченото решение СГС е осъдил ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в размер 80 лв. и е оставил без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски.
Ответникът е подал въззивна жалба, имаща характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, която е оставена без уважение от Софийски градски съд. По повод на постъпила срещу определението на СГС частна жалба въззивният съд е потвърдил определението като се е аргументирал с обстоятелството, че ответникът би могъл да избегне исковото производство, ако беше извършил плащане на задължението на длъжника в изпълнителното производство – принципал на ответното дружество след вписване на запора на дяловете и преди предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК при отхвърлен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК поради извършено плащане на задължението на длъжника в хода на исковото производство в срока по чл. 517, ал. 4, изр. 2 ГПК. Същият е релевантен за спора, тъй като е формирал правните изводи на въззивната инстанция и от него зависи изходът на делото. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по посочения процесуалноправен въпрос е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Посочените правни норми са достатъчно точни и ясни, не предполагат различно тълкуване и прилагане в практиката, поради което твърдяната от частния жалбоподател предпоставка не е налице.
Целта на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК е при последвалата ликвидация на дружеството взискателят да насочи изпълнението върху ликвидационния дял на длъжника. Поради това разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК предвижда налагане на запор върху дяловете от търговско дружество, който се вписва по реда на вписване на залог върху дял на търговско дружество и има действие от вписването му. В периода след вписването на запора до предявяването на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК вземането може да бъде погасено или от длъжника, или от дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е длъжникът. Ако вземането бъде погасено преди предявяване на иска, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и ищецът дължи разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Ако вземането бъде удовлетворено след предявяване на исковата молба преди приключване на първото заседание, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, но тъй като погасяването на дълга е извършено в хода на исковото производство ищецът не дължи заплащане на направените от ответника разноски. Към момента на предявяване на исковата молба искът е бил основателен и ответното дружество /частен жалбоподател в настоящото производство/ би могло да избегне исковото производство, ако беше погасило задължението на длъжника – едноличен собственик на капитала му след вписване на запора на дяловете и преди предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1101 от 20.04.2014г. по гр. дело № 325/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.