О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 15.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2222 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от юрисконсулт М. К. срещу решение № 136 от 27.05.2016г. по в.т.д. № 170/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 47 от 31.07.2014г. по т.д. № 17/2014г. на Търговищки окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], със седалище в Румъния, сумата 1 857,60 лева – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 41 238,60 лева, представляваща заплатена цена по договор № 2 от 06.07.2010г., дадена на отпаднало основание – съгласно допълнителен акт № 2/22.11.2010г. за изменение на договора, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4456,08 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е отговорил на възраженията му по т.1, 2 и 3 от въззивната жалба, което по същество е липса на мотиви. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че по този начин въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС– решение № 68 от 24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания?”. Поради това моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено по несъмнен начин, че ищецът е превел на ответника исковата сума. Посочил е, че това се установява от действията на ответното дружество, което е доставило 2 213 бр. овощни дръвчета на обща стойност 8 852 евро при уговорка в договора за извършване на доставките след авансово плащане; от издадената от ответника за сумата 8 852 евро окончателна фактура № 0000110/22.11.2010г., осчетоводена и включена в дневника за продажбите, от чието съдържание се установява извършеното преди издаването й плащане на исковата сума; от представените извлечения от счетоводните регистри на ответното дружество, както и от заключението на ССЕ, според което по банков път са извършени от ищеца на ответника плащания в размер общо на 29 965 евро с левова равностойност 58 606,45 лева, като плащанията са осчетоводени от ответника. Въззивният съд се е позовал на заключението на ССЕ, според което при проверка в ответното дружество е установено, че по сметка 411 – клиенти, за клиент [фирма] има надвнесена сума в размер на 21 113 евро с левова равностойност 41 293,44 лева и е посочил, че счетоводните записвания са доказателство и удостоверяват извършените счетоводни операции и дружеството, което ги е извършило – в случая ответникът, не може да ги оспорва. Поради това въззивният съд е приел, че ищецът е превел на ответника сумата 29 965 лева, а ответникът е извърши доставка на стойност 8 852 евро, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата 21 113 евро е основателен.
Въззивният съд е приел, че с анекс №2 от 22.11.2010г. към договора страните са предоговорили своите задължения, като са приели, че цената на договора е цената на извършената доставка на стойност 8 852 евро и ответникът не е представил доказателства за наличието на основание за плащане от ищеца на разликата до пълния размер на преведената сума в размер на 21 113 евро. Поради това и като е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, и събраните по делото доказателства. По въпроса е формирана постоянна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС , ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV го., решение № 990 от 24.03.2010г. по гр.д. № 47/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 268 от 21.11.2011г. по гр.д. № 191/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение № 415 от 25.01.201г. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. По този въпрос не е налице противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС, тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл по изложените от въззивника– ответник доводи и възражения във връзка с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в допускане и кредитиране на експертиза по въпроси, които са правни и които не изискват специални знания, и изготвена въз основа на доказателства, които не са приети по делото, както и в недопускане на гласни доказателства. В определението си по чл.267, ал.1 ГПК въззивният съд е обосновал липса на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за допускане на свидетел, като е посочил, че такъв е бил допуснат на въззивника ответник в първоинстанционното производство, но страната не се е възползвала от дадената й възможност. Съдът е формирал крайния си извод въз основа на всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и заключение на ССЕ, изготвено въз основа на извършена справка в счетоводството на ответното дружество по въпроси, свързани със счетоводните записвания, за които са необходими специални знания.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 27.05.2016г. по в.т.д. № 170/2016г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: