4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр. София, 29.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3050 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма], [населено място] и [община] срещу определение № 280 от 11.07.2014г. по т. дело № 2353/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което са оставени без разглеждане касационните жалби на [фирма], [населено място] и [община] срещу решение № 99 от 20.02.2013г. по в. т. дело № 1228/2012г. на Пловдивски апелативен съд и производството по т. дело № 2353/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение е прекратено.
В частната жалба на ищеца [фирма], [населено място] се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател релевира доводи, че при определяне на цената на иска съдебният състав на ВКС е допуснал нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, не е съобразил, че обективно съединените искове са по два различни договора, всеки от исковете е с цена над 10 000 лв. и се касае до периодични плащания, имащи един и същ правопораждащ факт. Частният жалбоподател – ищец моли определението да бъде отменено и делото върнато на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частният жалбоподател – ответник по исковата молба [община] прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като предявените искове са по договори, сключени по реда на ЗОП за извършване на охранителна дейност на територията на [община], която дейност се е заплащала ежемесечно, и издаването на фактура всеки месец не обосновава наличието на материален интерес под 10 000 лв. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено, като се приеме, че касационната жалба е допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледани по същество, частните жалби са основателни.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационните жалби са процесуално недопустими, тъй като решението на Пловдивски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК поради това, че ищецът е предявил обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 286 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за осъществена охранителна дейност по договори от 19.02.2008г. и от 30.03.2011г., лихва за забава и неустойка за забавено изпълнение, всеки един с цена под 10 000 лв. Съдебният състав е изложил съображения, че претендираните от ищеца главници, лихви и неустойки по посочени и представени 90 броя фактури за различни суми по първия договор и 13 броя фактури – по втория договор са различни по стойност, за различни месеци, различни обекти, съобразно условията по сключените договори и дължимо заплащане, регламентирано в чл. 6, чл. 7 и чл. 8, както и дължимите различни неустойки за забава на всяка от тях съгласно чл. 22. Изводът за недопустимост на касационните жалби е аргументиран и с обстоятелствата, че спорът е по търговско дело по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото се касае за договори, сключени по ЗОП, претендираните суми са посочени в исковата молба като главница, лихва и неустойка за забава поотделно за всяка една от посочените фактури, всеки от обективно съединените искове е индивидуализиран с размер като дължимо възнаграждение с ДДС за посочен период, лихва и неустойка за забава за различни суми, по този начин са разгледани от първоинстанционния и въззивния съд в мотивите и в диспозитивите на постановените решения, като е преценявано и междувременно плащане на част от претендираните главници по някои от посочените фактури, както и датите на тези плащания.
Обжалваното определение на ВКС е неправилно.
Констатацията, че ищецът е предявил обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 286 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за осъществена охранителна дейност по договори от 19.02.2008г. и от 30.03.2011г., сключени по реда на ЗОП и на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 НВМОП, лихва за забава и неустойка за забавено изпълнение съответства на заявените с исковата молба претенции. Неправилно съдебният състав е приел, че всеки един от исковете е с цена под 10 000 лв. Видно от исковата молба, предявените обективно съединени искове са по два договора за извършване на охранителна дейност. По първия договор, сключен на 19.02.2008г., са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сума в размер общо 339 552 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за осъществявана охранителна дейност за определен период, за което са издадени общо 91 фактури през периода 30.09.2010г. – 31.10.2011г., и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сума в размер общо 14 364.86 лв., представляваща неустойка по т. 22 от договора за забавено плащане на възнаграждението по определени фактури. По втория договор, сключен на 30.03.2011г., предявените искове са следните: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сума в размер общо 40 824 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за осъществявана охранителна дейност за определен период, за което са издадени общо 13 броя фактури през периода 17.05.2011г. – 31.10.2011г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер общо 811.81 лв., представляваща лихва за забава на възнаграждението по отделните фактури. Претенциите произтичат от правоотношенията, възникнали по силата на два договора за охранителна дейност, сключени по реда на ЗОП и на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 НВМОП и са заявени по този начин. Описанието на издадените във връзка с изпълнението на задълженията по двата договора за охранителна дейност фактури и конкретизирането на съответното възнаграждение за отделните периоди по отделните фактури, както и индивидуализирането на неустойката /по първия договор/ и лихвата за забава /по втория договор/ по размер, период и дължимо възнаграждение, върху което са начислени, не създава множество договорни правоотношения и не обуславя извод за предявени множество искове, всеки с цена под 10 000 лв., а е извършено с оглед установяване на изпълнението на поетите в двата договора задължения от страна на изпълнителя /издаването на фактурите е във връзка с изпълнение на задължението на изпълнителя и настъпване на падежа на договореното месечно възнаграждение съгласно чл. 7 от договорите/ и е от значение за защитата на ответника. Единствено искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е с цена под 10 000 лв., но с оглед неговия акцесорен характер същият подлежи на разглеждане в зависимост от изхода на иска за заплащане на претендираното възнаграждение по договора за охранителна дейност от 30.03.2011г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 280 от 11.07.2014г. по т. дело № 2535/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.