2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
С., 27.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2827/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на МБАЛ [фирма] – [населено място] срещу Решение №323 от 31.05.2014 г. по т.д.№467/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №16 от 12.02.2014 г. по т.д.№97/2013 г. на Хасковски окръжен съд, с което МБАЛ [фирма] – [населено място] е осъдена да плати на П. Х. Й. – от [населено място] обезщетение за неползван платен годишен отпуск: 30 870 лв. – за 90 дни по Договор за възлагане на управление от 16.11.2007 г. и 1480.20 лв. – за 15 дни по Договор за възлагане на управление от 07.12.2010 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че в противоречие с т.4 на ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК, при направено от ответника възражение за прихващане със сумата 189 557 лв. – неправомерно начислени и изплатени на ищеца суми над действително дължимите, липсва произнасяне от съда, затова извежда въпроса: длъжен ли е съдът, ако уважава заявената искова претенция, да разгледа възражението за прихващане на ответника, по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът: при определяне на размера на обезщетението за неизползван отпуск при прекратяване на договор за управление, приложима ли е по аналогия, разпоредбата на чл. 177 КТ, жалбоподателят сочи, че е решен в противоречие с установената съдебна практика за мандатния характер на договора:Р.№932/10.08. 2009 г. по т.д.№1877/2006 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№306/25.06.2012 г. по гр.д.№ 1387/2011 г. на ВКС, ІV г.о., който договор се третира диференцирано от трудовите правоотношения, и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като решаването на въпроса ще допринесе за еднообразно тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователната съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще се съдейства за развитие на правото. По въпроса: при липса на уговорен от страните метод за определяне на обезщетение за неизползване на платени неприсъствени дни, следва ли да се счита, че такова обезщетение е неопределяемо, съответно че клаузата е нищожна или следва да се приложат разпоредбите на КТ, жалбоподателят аргументира, че в нарушение на т.1 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд не е отчел, че е нищожна клаузата на чл. 8б от сключените договори, тъй като обезщетението остава неопределяемо и не е приложил императивната правна норма на чл. 26 ал. 2 ЗЗД – основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. Х. Й. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационната жалба, тъй като представената от касатора съдебна практика касае друга фактическа обстановка, и правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, когато по тях няма съдебна практика, а в случая има такава, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
За да потвърди решението, с което МБАЛ [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на П. Х. Й. – от [населено място] 30 870 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск 90 дни по Договор за възлагане на управление от 16.11.2007 г. и 1480.20 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск 15 дни по Договор за възлагане на управление от 07.12.2010 г., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 8б от сключените договори, на ищеца се следва платен отпуск 30 дни за всяка календарна година, респ. обезщетение за неползване на отпуска. Допуснатата празнота в договорите относно метода за определяне на обезщетението, съдът е посочил, че следва да се отстрани чрез прилагане по аналогия на нормите на КТ – чл. 177, въпреки че договорите за възлагане на управление не са трудови договори, в който смисъл е задължителната съдебна практика – Р.№ 159/09.12.2010 г. по т.д.№1127/2009 г. на ВКС, І т.о. По съображения, че искът не е погасен по давност на основание чл. 111 б.”в” ЗЗД, която тече от прекратяване на всеки от договорите и която не е изтекла към датата на предявяване на иска и съобразно заключението на приетата експертиза по механизма, предвиден в чл. 177 КТ, съдът е уважил иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: за 30 870 лв. за 90 дни по първия договор и за 1480.20 лв. за 15 дни по втория договор.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: при направено от ответника възражение за прихващане, длъжен ли е съдът да го разгледа, ако уважава заявената искова претенция, е неоснователно. Съгласно установената съдебна практика:Р.№225/28.05.2011г. по т.д.№603/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.; Р.№148/20.10.2009 г. по т.д.№79/2009 г. на ВКС,ІІ т.о.;Р.№215/28.08.2012 г. по т.д.№895/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р. № 36/ 24.03.2009 г. по т.д.№783/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. възражението за прихващане е процесуално средство на защита, искане на ответника съдът да разреши спора по прихващането и да отхвърли предявения иск, затова при направено възражение за прихващане, съдът е длъжен да го разгледа, като обсъди всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се установи, че вземането на ищеца съществува, следва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и да отхвърли изцяло или отчасти предявения иск.
Съгласно т.1 от ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Въззивният съд се произнася служебно по нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269 пр. 1 ГПК, а относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата – чл. 269 пр. 2 ГПК, извън случаите на нарушение на императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес и при дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в които изключения при допуснати от първоинстанционния съд нарушения въззивният съд се произняся и без оплакване в жалбата.
Като не е имало оплакване на ответника по делото във възивната жалба за допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение с непроизнасяне по възражението за прихващане, въззивният съд, като не е поправил допуснатото нарушение, не се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика.
По въпроса: при определяне на размера на обезщетението за неизползван отпуск при прекратяване на договор за възлагане на управление, приложима ли е по аналогия, разпоредбата на чл. 177 КТ, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№ 159/09.12.2010 г. по т.д.№1127/2009 г. на ВКС, І т.о., съобразено от въззивния съд, е прието, че договорът за възлагане на управление съдържа характеристиките на договор за поръчка – чл.280 и сл.ЗЗД и не е трудов договор, но когато в него страните не са уговорили друго, при определяне размера на обезщетението за неизползван отпуск, е допустимо прилагането на чл. 177 КТ – обезщетението се определя съобразно размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на договора.
С оглед създадената съдебна практика, е неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Не е релевантен за делото въпросът: при липса на уговорен от страните метод за определяне на обезщетение за неизползван отпуск следва ли да се счита, че обезщетението е неопределяемо и че клаузата е нищожна или следва да се приложат разпоредбите на КТ, тъй като такъв въпрос не е решаван от въззивния съд – както и да се реши въпросът, това няма да се отрази на изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №323 от 31.05.2014 г. по т.д.№467/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА МБАЛ [фирма] – [населено място] да плати на П. Х. Й. – от [населено място] 800 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: