1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 201 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. срещу определение № 299 от 13.11.2015г. по т. дело № 3016/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 272 от 18.06.2015г. по в. гр. дело № 298/2015г. на Хасковски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на М. С. П. и П. С. Я. разноски в размер 1 040 лв. на всяка една от тях.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено противоречие със съдопроизводствените правила. Частният жалбоподетел релевира доводи, че даденото от съдебния състав на ВКС разширително тълкуване на понятието „търговско дело” е неправилно. Поддържа становище, че правоотношенията се уреждат от гражданското право – чл. 55, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 280 и следващите от ЗЗД, независимо от това, че се касае до мандатно правоотношение и едната страна е търговец. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и касационната жалба да бъде разгледана.
Ответниците М. С. П. и П. С. Я. чрез процесуален представител адв. А. Л. А. оспорват частната жалба и поддържат становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмени отговори, поради което молят обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – предявеният иск е за връщане като недължимо платено възнаграждение по договори за възлагане на управлението от 04.04.2006г. на търговец /по чл. 141, ал. 7 ТЗ/; делото е търговско с оглед страните и договорната връзка. Изложил е съображения, че обхватът на понятието „търговско дело” е по-широко от това за „търговска сделка” и „търговски спор”, както и че обстоятелството, че в основата на всеки договор за възлагане на управление на търговско дружество е поставено мандатно правоотношение, чиято регламентация е уредена в чл. 280 и сл. ЗЗД, не лишава спора относно изпълнението/неизпълнението на такава сделка от търговския му характер, след като спецификата на последната се свежда до задълженията на управителя за постигане на цели, заложени в стопанската програма на търговеца и за въздържане от конкурентна дейност.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. С изменението на посочената разпоредба със ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ достъпът до касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела е ограничен до търговските дела с цена на иска до 20 000 лв. Изменената правна норма намира приложение за касационните жалби, подадени след влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ съгласно § 14 от ПЗР на посочения ЗИДГПК.
В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решение на Районен съд Хасково, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу М. С. П. и П. С. Я. искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 8 640 лв. от всяка ответница, представляваща получено без основание възнаграждение като управител за периода от м. януари 2012г. до м. април 2012г., и са присъдени разноски.
По отношение на понятието „търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Съдебната практика е постояннна, че критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от заплащане на определени суми във връзка с договор за възлагане на управление на търговско дружество, включително и в хипотезата, когато се твърди, че са платени без основание.
Делото е търговско, тъй като заявените претенции са във връзка с правоотношение, възникнало между страните по договор за възлагане на управление на търговско дружество, по отношение на които се твърди, че са получени от ответниците без основание поради липса на взето от Общото събрание на съдружниците решение за определяне на възнаграждението по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв. и касационната жалба е подадена на 20.07.2015г., поради което същата е процесуално недопустима.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данин, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 299 от 13.11.2015г. по т. дело № 3016/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: