1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр. София,03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2803 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ж. П. К. – особен представител на М. К. А. от [населено място] срещу определение № 534 от 07.08.2015г. по т. дело № 270/2014г. на Варненски апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт противоречи на разпоредбата на чл. 47, ал. 6, предл. последно ГПК, т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, трайната и безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в посочени в частната жалба определения, както и на задължителните указания, дадени в отменителното определение № 936/22.12.2014г. по ч. т. дело № 3334/2014г. на ВКС, ТК, I отделение. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и вместо това да бъде задължен въззивника /ищец по делото/ [фирма], [населено място] да внесе неизплатения остатък в размер 5 320,91 лв. от определеното възнаграждение общо в размер 6 220,91 лв.
[фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Адв. Ж. П. К. е определен в първоинстанционното производство по т. дело № 2/2013г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на М. К. А. – ответница по предявения иск. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца [фирма] и по молба вх. № 2951/28.05.2014г. от особения представител по образуваното по въззивната жалба в. т. дело № 270/2014г. на Варненски апелативен съд съдебният състав е назначил особения представител за цялото производство и му е определил възнаграждение за въззивната инстанция в размер 900 лв., като е задължил въззивника да го внесе по сметка на Варненски апелативен съд в определен срок. Особеният представител на ответницата /въззиваема/ адв. Ж. П. К. е подал молба за изменение на размера на определеното възнаграждение, което да бъде съобразено с минималния размер съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА във връзка с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази молба е оставена без уважение с определение № 466/10.07.2014г. по в. т. дело № 270/2014г. на Варненски апелативен съд. По повод постъпила частна жалба от адв. Ж. П. К. съдебен състав на ВКС, ТК, Първо отделение с определение № 936/22.12.2014г. по ч. т. дело № 3334/2014г. е отменил посоченото определение на въззивния съд и е върнал делото на същия съд за определяне по реда на Наредба № 1/2004г. и присъждане на адвокатско възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Преди постановяване на определението от ВКС въззивният съд с решение № 206/10.07.2014г. по в. т. дело № 270/2014г. е отменил първоинстанционното решение в по-голямата му част, уважил е предявеният иск до определен размер, потвърдил е първоинстанционния съдебен акт в останалата му част и е осъдил ответницата да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното и въззивното производство в определен размер.
С определение № 534/07.08.2015г. по в. т. дело № 270/2014г. въззивният съд е осъдил М. К. А. да заплати на Ж. П. К. сумата 5 320,91 лв. – възнаграждение за особен представител във въззивната инстанция. За да постанови посоченото определение, съдебният състав е съобразил, че въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационно обжалване и че от дължимото възнаграждение на особения представител в размер общо 6 220,91 лв. авансово му е изплатена част в размер 900 лв., поради което е останала незаплатена част от възнаграждението в размер 5 320,91 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, съгласно която правна норма особеният представител се назначава на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител е дължимо от ищеца, в случая въззивника във въззивното производство и въззивният съд е следвало да определи неговия размер и задължи въззивника да го внесе в определен срок още преди приключване на въззивното производство. Определеното от съда възнаграждение за особения представител следва да бъде внесено от ищеца – въззивник, а ответницата трябва да заплати тези разноски на ищеца съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Изчислено съобразно обжалваемия интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото от въззивника /ищец/ възнаграждение за особения представител за въззивното производство е общо в размер 6 220,91 лв. с ДДС. Определената част в размер 900 лв. с определението от 30.05.2014г. следва да бъде приспадната, поради което въззивникът следва да заплати останалата част от дължимото възнаграждение в размер 5 320,91 лв., а ответницата /въззиваема/ дължи на въззивника /ищец/ сумата 5 122,20 лв., изчислена съразмерно на уважената част от възизвната жалба.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 534 от 07.08.2015г. по т. дело № 270/2014г. на Варненски апелативен съд и вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на М. К. А. адв. Ж. П. К. за въззивното производство общо в размер 6 220,91 лв., като ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. Ж. П. К. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, офис № 8, адв. кантора „К. и Б.“ на основание чл. 47, ал. 6 ГПК сума в размер 5 320,91 лв. /пет хиляди триста и двадесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща останалата част от незаплатеното възнаграждение за особения представител.
ОСЪЖДА М. К. А. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 16 и настоящ адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 122,20 лв. /пет хиляди сто двадесет и два лева и двадесет стотинки/ – разноски за въззивното производство, представляващи възнаграждение за особен представител съразмерно на уважената част от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.