4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 30.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1460 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. д-р С. К.” АД, [населено място] приподписана от процесуален представител адв. Х. П. срещу определение № 167 от 30.03.2016г. по в. ч. т. дело № 154/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено разпореждане № 2649 от 18.12.2015г. по т. дело № 81/2015г. на Старозагорски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната въззивна жалба вх. № 15238/26.11.2015г., подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. д-р С. К.” АД, [населено място] против решение № 400 от 05.11.2015г. по т. дело № 81/1015г. на Старозагорски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд е направил неправилно разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК като е разширил неограничено кръга на лицата в едно предприятие, на което може да бъде връчено съобщението до страна по делото. Излага съображения, че чрез употребата на думата „канцелария” в посочената правна норма законодателят е ограничил кръга на работниците и служителите в едно предприятие, на които може да бъде връчено съобщение. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по релевантен правен въпрос относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли определението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за връчване на съобщение за внасяне на държавна такса.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на ответната болница против решение № 400 от 05.11.2015г. по т. дело № 81/1015г. на Старозагорски окръжен съд, въззивният съд е приел, че въпреки оставянето на въззивната жалба без движение, предоставянето на едноседмичен срок от връчване на съобщението за внасяне на държавна такса в размер 5 418 лв. за въззивното обжалване, въззивникът /настоящ частен жалбоподател/ не е внесъл определената държавна такса, поради което въззивната жалба подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 4 ГПК. Изложил е съображения за неоснователност на оплакването, че при връчване на съобщението е допуснато нарушение на чл. 50, ал. 3 ГПК като не е било изписано цялото име на получателя, а само инициал на личното име и цялото фамилно име. По отношение на това оплакване въззивният съд е констатирал, че в приложеното съобщение и разписката към него са изписани в цялост трите имена на получателя – К. Василева Г., която е положила и саморъчен подпис.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Процесуалноправният въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК къде и на кого следва да се връчи съобщението съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 ГПК /решение № 56/17.06.2014г. по т. д. № 2705/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 470/10.08.2015г. по ч. т. д. № 1253/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 22/17.01.2012г. по ч. т. д. № 886/2011г. на ВКС, ТК, I т. о./, съгласно която връчването на съобщения на търговци и юридически лица се извършва на последния, посочен в съответния регистър адрес, в канцеларията на адреса по ал. 1 и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. За връчителя законът е въвел задължението за посочи на кой находящ се в канцеларията по смисъла на чл. 50, ал. 3, предл. 1 ГПК работник или служител е връчил съобщението, като посочи имената и длъжността му. Не са му възложени функции по проверка на твърдението относно заеманата от лицето длъжност – съдържание на щатното разписание, гласни доказателства и пр. При евентуално оспорване, че призоваването е нередовно, страната е тази, която трябва да установи/докаже, че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е неин работник или служител. Посочената постоянна практика на ВКС по релевантния правен въпрос не се налага да бъде променяна.
В настоящия случай съобщението за внасяне на определената държавна такса е връчено на ответника /частен жалбоподател/ в канцеларията на юридическото лице по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК, в съобщението са отразени трите имена и длъжността на лицето, получило съобщението – К. Василева Г., куриер. Следователно връчването не е опорочено на това основание. К. Василева Г. в качеството си на куриер на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. д-р С. К.” АД, [населено място] е получавала в първоинстанционното производство почти всички призовки и съобщения – копие от исковата молба и доказателствата, призовката за откритото съдебно заседание, копие от първоинстанционното решение. Частният жалбоподател не е правил възражения пред Старозагорски окръжен съд за начина на връчване на призовките и съобщенията, нито е ангажирал доказателства пред въззивната инстанция, че К. Василева Г. не е работник или служител в болницата или че няма правомощия да получава кореспонденция, призовки и съобщения. При постановяване на въззивното определение въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото в частната касационна жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника по частната касационна жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 167 от 30.03.2016г. по в. ч. т. дело № 154/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.