5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 07.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2455 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. П., [населено място], представляван от адв. Г. Д., срещу решение № 73 от 22.04.2015г. по в.гр.д. №105/2015г. на Пловдивски апелативен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 2050 от 27.11.2014г. по гр.д. № 439/2014г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от Н. С. П. против Г. В. Н. обективно кумулативно съдинени частични искове по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД в размер на 30 000 лева от общо дължимите 415 000 по споразумение от 27.01.2011г. и по чл.99 ЗЗД в размер на 30 000 лева от общо дължимите 72 163 лева по договор за цесия от 08.01.2013г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, свързан с приложното поле на чл.55 ЗЗД и правните последици, които търпи лицето, получило нещо на отпаднало основание при положение, че не е изпълнило задълженията си по договореност, явяваща се причина за отпадане на основанието, както и с приложното поле на чл.99 ЗЗД, свързан с правните последици от получено уведомление за прехвърляне на вземането. Твърди, че освен това във връзка с цитираните разпоредби са засегнати и въпроси, свързани с обхвата на проверката, обема и анализа на доказателствата, тълкуване на договорни клаузи и прочие по повод установяване на наличие или отсъствие на неоснователно обогатяване при неизпълнение на задълженията, договорени между страните чрез сключените между тях споразумения, а също така и обхвата на проверката, обема и анализа на доказателствата относно основанието, възникването, съществуването и изменението на прехвърленото вземане. Твърди, че с обжалваното решение се засяга друг съществен въпрос, свързан с непълнота на мотивите, т.е. липса на обсъждане, изследване и анализ в мотивната част на решението на категорично установени по делото факти и обстоятелства и събрани доказателства, имащи съществено значение на постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита, че в този смисъл въззивният съд е постановил порочно решение, тъй като необсъжането и липсата на анализ на всички събрани по делото доказателства и установените факти и обстоятелства, е с правни последици, приравнени на липса на мотиви. По този начин според него стои въпросът с необсъждането и недопускането на исканата ССЕ, като исканията за това са надлежно направени както пред първата, така и пред въззивната инстанция. С оглед на това поддържа, че е налице общото законово основание за допускане на касационно обжалване, визирано в чл.280, ал.1 ГПК. Счита, че са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 248 от 11.06.2011г. по гр.д. № 257/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 335 от 03.10.2012г. по гр.д. № 35/2012г. на ВКС, ГК, I г.о., както и решение № 327 от 25.03.1991г. по гр.д. № 657/1990г. на ВС, I г.о., решение № 2580 от 15.12.2004г. по гр.д. № 2201/2003г. на ВКС, IV г.о., решение № 109 от 1007г. на ВКС, I г.о., решение № 1553 от 12.11.2001г. по гр.д. № 2554/2000г. на ВКС, IV г.о., решение № 1152 от 23.04.1968г. по гр.д. № 768/1968г. на ВС, II г.о., решение № 601 от 08.11.2005г. по гр.д. № 302/2005г. на ВКС, I г.о., решение № 877 от 27.11.2000г. по гр.д. № 3374/2008г. на ВКС, IV г.о. и решение № 556/2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, II г.о.. Твърди още, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 227 от 08.11.2011г. по гр.д. № 347/2011г. на Сливенски окръжен съд. На трето място поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и е от съществено значение за развитието на правото.
Ответникът Г. В. Н., представляван от адв. Д. Д., оспорва касационната жалба. Поддържа, че в изложението на касатора не са формулирани конкретни правни въпроси, към които касаторът да отнася твърденията си за решаването им в противоречие със задължителната практика на ВКС, а изложението преповтаря съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Счита, че не са налице и допълните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, по предявения частичен иск за сумата 30 000 лева, представляваща част от общо дължимите 72 163 лева по договор за цесия от 08.01.2013г., е приел за доказано сключването на твърдения договор за цесия, както и съобщаването на цесията на длъжника от цедента [фирма] с уведомление, връчено лично на ответника като част от приложенията по исковата молба. Въззивният съд е счел за основателно възражението на ответника, че не съществува негово задължение по отношение на [фирма] в посочения размер, като е приел, че видно от договора за цесия, прехвърленото вземане представлява дължима от ответника Н. сума в резултат на извършени прихващания по съществуващи насрещни задължения между него и [фирма], без да е посочено какви са тези задължения, кога и на какво основание са възникнали, кога е извършено прихващането. Приел е, че от представените по делото доказателства не може да бъде направен категоричен и недвусмислен извод за осъществено пълно доказване на обстоятелството, че [фирма] има валидно вземане спрямо ответника Н. за сумата 72 163 лева и, след като не съществува цялото вземане, то и част от него не може да бъде присъдена.
По иска за сумата 30 000 лева, представляваща част от общо дължимите 415 000 лева по споразумение от 27.01.2011г., въззивният съд е приел за доказано сключването на такова споразумение, по което ищецът твърди, че ответникът е получил сумата 415 000 лева, като се позовава на уговорката по т.2.3.1. от споразумението. Съдът е приел за доказано, че между страните е подписано друго споразумение с нотариална заверка на подписите от 12.05.2011г., по силата на което са отменени всички споразумения между страните, подписани преди него. Поради това е достигнал до извода, че споразуението от 27.01.2011г., включително и уговорката за получаване на сумата 415 000 лева, не са действащи и следователно не може да бъде прието, че ответникът е получил посочената сума. Предвид изложеното е достигнал до крайния извод за неоснователност на претенцията за връщане на сумата с оглед отпаднало основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е изложил оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради допуснато процесуално нарушение, свързано с недопускане на доказателства и липса на мотиви, и с неправилно приложение на материалния закон, които обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Въпросите относно наличието на предпоставките на чл.55 ЗЗД и относно правните последици на извършена цесия, са свързани с преценка на конкретните факти и доказателства и касаят правилността на въззивното решение, но нямат характера на правни въпроси по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По изложението съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора на следва да се присъждат разноски за касационното производство. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 22.04.2015г. по в.гр.д. №105/2015г. на Пловдивски апелативен съд, II граждански състав.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Г. В. Н., съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Д. Д., сумата 2 000 лева /две хиляди лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: