1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр. София, 11.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4633 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Вест ТВ /В./“ АД, [населено място] /ответник и ищец по насрещния иск в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. П. Ж. М. срещу решение № 1530 от 17.07.2013г. по т. дело № 817/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1772 от 05.10.2012г. по т. дело № 71/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав и „Вест ТВ /В./“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 844 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът „Вест ТВ /В./“ АД е осъден да заплати на ищеца [фирма] следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 63 368,90 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 01.08.2008г. за разпространение на „Вест ТВ“ за периода от м. октомври 2009г. до м. март 2010г. включително и по договор от 08.08.2008г. за м. март 2010г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата 6 336,89 лв. – неустойка за забава по чл. 8, т. 1 от двата договора за периода от изискуемостта на всяка претенция до датата на исковата молба – 10.01.2012г.; законната лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на иска – 10.01.2012г. до окончателното им изплащане; на основание чл.78 ГПК сумата 2 938,24 лв. – съдебно-деловодни разноски. С решението на СГС е отхвърлен предявеният с насрещната искова молба от „Вест ТВ /В./“ АД срещу [фирма] насрещен иск с правно основание чл. 91, ал. 1 ЗАПСП за присъждане на сумата 100 005,71 лв. – обезщетение за излъчване на „Вест ТВ“ за периода от 08.04.2010г. до 16.01.2012г., като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа становище за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Релевира доводи, че решението противоречи на практиката на ВКС относно доказателствената тежест при доказването на отрицателни факти: 1/ в противоречие с решение № 361/31.05.2011г. по гр. д. № 484/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. е разместена доказателствената тежест, което е довело до неправилен извод, че ответникът /ищец по насрещния иск/ е дал на ищеца /ответник по насрещния иск/ разрешение за излъчване на програмите му след прекратяване на договора; 2/ решението противоречи на трайноустановената практика на ВКС /решение № 80/17.07.2013г. по гр. д. № 161/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 235/04.06.2010г. по гр. д. № 176/2010г. на ВКС, ГК, II г. о./ във връзка с преценката на достоверността на датата на частен свидетелстващ документ; 3/ решението противоречи на трайната съдебна практика по чл. 236 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК /решение № 241/17.10.2012г. по гр. д. № 850/2011г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 106/17.10.2012г. по гр. д. № 285/2012г. на Апелативен съд Б./ – липсват мотиви относно това защо съдът не е кредитирал представените от „Вест ТВ /В./“ АД доказателства, че програмата е излъчвана от „Близу“ през периода от 26.11.2010г. до 16.01.2012г.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ „Допустимо ли е при преценката на частен документ без достоверна дата и посочен в него период, решаващият орган да замести волята на страната, издала документа относно началния момент на периода, за който същият е издаден и без да съществуват данни за неговото съществуване /възпроизвеждане/ преди датата, на която е представен в съда?“; 2/ „В каква форма следва да бъде издадено изричното разрешение за излъчване на програмата по смисъла на чл. 91 ЗАПСП и съществува ли законово основание, което да замести изявлението на носителя на правото за периода, за който същото се издава, когато такъв не е посочен?“
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец и ответник по насрещния иск в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Я. З. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като доказателствената тежест не е разместена, преценката за периода на действие на уверението е направена при спазване на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК и константната съдебна практика, а по отношение на формата на разрешение за излъчване на програма по смисъла на чл. 91 ЗАПСП няма неяснота или спорни моменти при прилагане на посочената разпоредба. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да приеме за неоснователно възражението на ответника по исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за невалидност на уговорката за заплащане на възнаграждение на разпространителя на програмата му поради противоречие на повелителни разпоредби на закона и на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/, въззивният съд се е аргументирал с диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗАПСП, доколкото получаването на възнаграждение, увеличаващо патримониума на един гражданско-правен субект е единствено в негов интерес и не засяга обществени интереси. Изложил е съображения, че липсата на уговорка за заплащане на възнаграждение на носителя на сродното право или наличието на такава за възнаграждение за разпространителя на телевизионната програма не би се отразило на валидността на договора, а като елемент от фактическия състав на договора по чл. 91, ал. 1 ЗАПСП би довело до друга квалификация на същия. Предвид обичайната практика с различните носители на сродни права по смисъла на чл. 72, т. 4 ЗАПСП да бъдат сключвани различни договори за излъчване на програмите им – възмездни за носителя, възмездни за разпространителя или безвъзмездни, решаващият съдебен състав е направил извод, че не е налице противоречие на договорите с добрите нрави.
Изводът за основателност на исковете за заплащане на претендираното възнаграждение и неустойка за забава е аргументиран с наличието на необходимите предпоставки: 1/ договорите, на които ищецът е основал претенциите си са валидни и обвързват страните, респективно техните правоприемници със силата на закон съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД; 2/ ищецът е изпълнил задължението си да излъчи програмата през периода, посочен в исковата молба, за който претендира възнаграждение, като в тази насока решаващият съдебен състав се е позовал на признатия за безспорен между страните по реда на чл.146 ГПК факт, направеното от ответника признание на задълженията му за периода до м. март 2010г. в писмото, адресирано до ищеца, и липсата на възражения срещу изпълнението на договора към момента на съставяне на писмото – 08.01.2010г.; 3/ неизпълнение на задължението на ответника като възложител на услуга по силата на тези договори да заплаща на ищеца като изпълнител определеното възнаграждение за процесния период; 4/ предвидена в договорите клауза за неустойка за забава.
За да отхвърли като неоснователен предвеният от „Вест ТВ /В./“ АД насрещен иск за обезщетение по чл. 91, ал. 1 ЗАПСП, въззивният съд е приел, че от страна на ответника по насрещната искова молба липсва противоправно поведение, налагащо ангажирането на гражданско – правната му отговорност за обезщетение – не е налице нарушение на сродното право на ищеца, предвидено в чл. 72, т. 4 ЗАПСП, тъй като ответникът по насрещния иск е излъчвал и разпространявал програмата на ищеца с негово разрешение. Съдебният състав се е позовал на представеното по делото уверение, изходящо от ищеца по насрещния иск и неоспорено от него, с което „Вест ТВ /В./“ АД е предоставил права на [фирма] за разпространение по кабел в обсега на електронно-съобщителните му мрежи на програма Вест ТВ. Поради наличието на разрешение и липсата на доказателства, че действието на същото е било изчерпано към началото на периода, за който е предявена претенцията по насрещния иск, фактът дали и до кога е продължило излъчването на програмата от ответника по насрещната искова молба е приет за правноирелевантен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е посочил конкретни въпроси във връзка с твърдението му, че решението противоречи на практиката на ВКС относно доказателствената тежест при доказването на отрицателни факти. Формулираните два правни въпроса се отнасят до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от това настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения: Решение № 361/31.05.2011г. по гр. д. № 484/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. е неотносимо към настоящия спор, тъй като е постановено по ревандикационен иск за предаване на владението върху определен недвижим имот и разглежда въпроса за разпределение на доказателствената тежест при спор относно законноста на строителството, относимо към действието на реституцията по ЗВСОНИ, но не и по иск за защита на авторско право. Доказателствената тежест при доказването на конкретните отрицателни факти /недадено разрешение от ищеца по насрещния иск за излъчване на програмата/ не е разместена – въззивният съд не е отхвърлил насрещния иск поради недоказване на твърдението на „Вест ТВ /В./“ АД, че не е дал разрешение за излъчване, а след обсъждане на събраните доказателства е направил извод, че ищецът по насрещния иск е дал разрешение на [фирма], [населено място] за излъчване на програмата, като липсват доказателства, че действието на същото е било изчерпано към началото на периода, за който е предявена претенцията по насрещния иск. Отпадането на действието на даденото разрешение не представлява отрицателен юридически факт, което е съобразено от съдебния състав в съответствие с трайноустановената съдебна практика относно доказателствената тежест на страните в исковия процес.
Въпросът за преценката на достоверността на датата на частен свидетелстващ документ е ирелевантен, тъй като същият не е обусловил изводите на въззивната инстанция. От друга страна, непозоваването на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК е в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове по чл. 290 ГПК, съгласно която лицето, издало документа, не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. С решение № 235/04.06.2010г. по гр. д. № 176/2010г. на ВКС, ГК, II г. о. е възприето по-тясното тълкуване на понятието „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК – това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Прието е, че се касае до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. При липса на поставена от издателя дата на документа последният трябва да бъде преценяван с оглед останалите доказателства. В конкретния случай ищецът по насрещния иск не е изложил конкретния твърдения кога точно е подписал уверението, поради което същото е обсъдено в съвкупност с останалите относими доказателства, въз основа на които съдебният състав е направил фактическите си и правни изводи.
Позоваването на противоречие с решение № 80/17.07.2013г. по гр. д. № 161/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неоснователно, защото с него се дава отговор на други въпроси /„дали може да се докаже съществуването на договор и достоверността на неговата дата със свидетелски показания“; „следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявен“/.
Оплакването за липса на мотиви представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – порок, относим към правилността на постановения съдебен акт, и е основание за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените два въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Посоченият в т. 1 въпрос се отнася до преценката на частен свидетелстващ документ, в който издалата го страна не е посочила дата на издаване, и необходимостта документът да бъде обсъден заедно с останалите доказателства по делото. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Дали процесното разрешение за разпространение на процесната телевизионна програма е издадено преди представянето му в първоинстанционното производство или в по-ранен момент е фактически въпрос, относим към правилността на въззивния съдебен акт, и същият не може да бъде преценяван в производството по чл. 288 ГПК.
Посоченият в т. 2 правен въпрос е ирелевантен, тъй като не е обусловил формирането на правните изводи на въззивния съд и последният не се е произнесъл по него.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 4 216 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1530 от 17.07.2013г. по т. дело № 817/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОСЪЖДА „Вест ТВ /В./“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Л.”,[жк], ВЕЦ – С. № 999 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Студентски”, [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 4 216 лв. /четири хиляди двеста и шестнадесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.