3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София, 21.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1915 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. З. М. против определение № 1893 от 03.06.2016 г. по ч. т. дело № 1175/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] против определение от 19.01.2015 г. по т. дело № 183/2016 г. на Окръжен съд Монтана и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че определението на Окръжен съд Монтана е неправилно, и поддържа становище за незаконосъобразност на решенията, взети на първото събрание на кредиторите, проведено на 03.12.2015 г. по т. дело по несъстоятелност № 87/2014 г. на Окръжен съд Монтана, по съображения, изложени в два пункта на частната жалба. Моли определението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и вместо това на основание чл. 679 ТЗ да бъдат отменени решенията, взети на първото събрание на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/, проведено на 03.12.2015 г. от 11.00 ч.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] против определение от 19.01.2015 г. по т. дело № 183/2016 г. на Окръжен съд Монтана и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че определението по чл. 679 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността се произнася по искане за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не подлежи на обжалване. Изложил е съображения, че това определение не е сред изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, за които е предвидена процесуална възможност за обжалване по общия ред на ГПК, нито обжалваемостта му може да бъде изведена по аргумент на чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Съдебният състав е аргументирал извода си за необжалваемост на определението по чл. 679 ТЗ и с обстоятелството, че същото не може да бъде квалифицирано като правопреграждащо, поради което не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и неговата обжалваемост не е предвидена изрично в закона, поради което не са налице предпоставки и за приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно. Изводът на въззивната инстанция за недопустимост на частната жалба, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, е законосъобразен.
Нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая разпоредбите на чл. 613а ТЗ и чл. 679 ТЗ не съдържат изрично посочване дали определението, с което съдът по несъстоятелността /друг състав/ се произнася по искането на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на кредиторите поради наличие на предпоставките на чл. 679, ал. 1 ТЗ, е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определението, с което се отхвърля искането на длъжника в производството по несъстоятелност за отмяна на решението на събранието на кредиторите, то същото не подлежи на обжалване.
Определението на Окръжен съд Монтана от 19.01.2015г. не е и от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочената правна норма допуска обжалване на две категории съдебни определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ не е преграждащо по отношение развитието на производството по несъстоятелност и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона, поради което не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В посочения смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС: определение № 7/05.01.2011г. по ч. т. д. № 913/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 721/23.11.2012г. по ч. т. д. № 709/2012г. на ВКС, I т. о., определение № 407/12.06.12013г. по ч. т. д. № 2040/2013г. на ВКС, І т. о., определение № 677/11.10.2013г. по ч. т. д. № 3274/2013г. на ВКС, II т. о., определение № 28/14.01.2014г. по ч. т. д. № 4450/2013г. на ВКС, II т. о., определение № 167/11.04.2016г. по ч. т. д. № 685/2016г. на ВКС, I т. о., определение № 310/13.06.2016г. по ч. т. д. № 1021/2016г. на ВКС, II т. о. и други.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на въззивната инстанция е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1893 от 03.06.2016 г. по ч. т. дело № 1175/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.