4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С., 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2306/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Х. М. – Иванова – от [населено място] срещу Решение № 273 от 18.11.2013 г. по т.д. №275/2013 г. на Велико-търновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №230 от 01.07.2013 г. по т.д. № 22/ 2013 г. на Габровски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]- [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост.
В изложение към касационна жалба жалбоподателката поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което основава на оплаквания за неправилност на решението по въпросите:1. Подлежи ли на тълкуване a contrario разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ и заложена ли е все още предпоставката кредиторите да са придобили качество търговец само на основание търговска сделка или е предоставена възможност да са кредитори и на други основания; 2. Може ли това основание да е съдебно решение; 3. В какво съотношение се намират съдебното решение за присъдени разноски и търговска сделка, предвид действието на съдебните решения erga omnes и това, че имат сила на пресъдено нещо; 4. Следва ли и отговаря ли на справедливостта и добрите нрави да се дава превес на търговските сделки над съдебните решения, допустимо ли е да се пренебрегва съдебното решение и какви са пречките то да бъде основание за откриване на несъстоятелност. Жалбоподателката поддържа, че с оглед точното прилагане на закона, следва делото да бъде допуснато до разглеждане от ВКС, и казусът ще допринесе за развитие на правото, тъй като се касае за отнемане възможността кредиторът да бъде удовлетворен за вземането си, което произтича от съдебно решение; не може търговската сделка да е по-силното основание от изпълнителния титул и с постановяването на подобни решения се създава опасност от превръщане на подобна практика константна, което би било вредно за развитие на правото, представлява погазване на основните принципи и би оставило кредиторите без удовлетворяване, което би изпразнило от съдържание воденето на съдебен процес.
Ответникът по касационната жалба Ваня Н. Н. – от [населено място], представител и съдружник в [фирма]-гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателката не сочи никакви сериозни основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молба по чл. 625 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ на Н. Х. М. – Иванова – от [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]- [населено място], основана на изпълнителен лист за разноски, издаден по т.д.№ 130/2006 г. на ПлОС, съдът е приел, че молителката няма качеството на кредитор по търговска сделка – не е налице едно от законовите предпоставки на чл. 625 ТЗ, без които съдът не може да се произнесе по основния факт – изпадането на длъжника в неплатежоспособност. Съдът е посочил, че снабдяването на страната с изпълнителен лист за разноски, не установява облигационна връзка по търговска сделка, обуславяща прилагането на чл. 625 ТЗ, а изпълнителният лист може да служи като основание за индивидуално принудително изпълнение. Аргументира, че не е налице предпоставката на чл. 608 ТЗ за наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка – молителката няма качеството на кредитор и не е активно легитимирана да инициира производство по несъстоятелност.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, и който трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
С оглед съдържанието на Изложението към касационната жалба, следва да се приеме, че формулираните от жалбоподателката правни въпроси, не са релевантни за делото – по тези въпроси няма произнасяне от въззивния съд и както и да се решат, това няма да се отрази на изхода на спора. Фактически с тези въпроси жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на решението, с което е отказано да се уважи молбата й по чл. 625 ТЗ поради липса на изискуемо парично задължение по търговска сделка – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК. Дали с оглед събраните доказателства молителката има активна легитимация за молба по чл. 625 ТЗ, е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Дори да се приеме, че изведените от жалбоподателката правни въпроси, са релевантни за спора, е несъстоятелно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за предпоставките на чл. 608 ТЗ, включително за наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка, е създадена съдебна практика – постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. №134/08.12.2009 г. по т.д.№141/2009 г. на І т.о.; Р.№102/08.10.2009 г. по т.д.№60/2009 г. на І т.о. и Р.№159/21.12.2009 г. по т.д.№154/2009 г. на І т.о., в които е прието, че производството по несъстоятелност се открива при предпоставките по чл. 608 ал. 1 ТЗ: длъжникът да има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение; задължението да произтича от търговска сделка или да е публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качество на длъжника, като търговец и търговският характер на сделката, от която произтича задължението – вземане на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Когато не е установена облигационна връзка по търговска сделка, включително когато сделката страда от пороци, които я правят нищожна, съдът отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ поради липсата на задължителна законова материална предпоставка. Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е на молителя по чл. 625 ТЗ.
По въпроса за значението на издаден от българския съд изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане /Приложение ІІІ от Регламент/ ЕО/805/2994/, като основание за подаване на молба по чл. 625 ТЗ, е постановено от ВКС по чл. 290 ГПК Р.№167/21.12.2009 г. по т.д. №322/2009 г. на ІІ т.о. В него е прието, с оглед проведената процедура по чл. 624 ГПК, че изпълнителният лист сочи само качеството на страните – търговци и размера на паричното вземане, същият е редовно изпълнително основание, въз основа на което се допуска изпълнение на чуждестранно решение и чрез него кредиторът може да се удовлетвори чрез индивидуално принудително изпълнение, но изпълнителният лист не е достатъчно доказателство в производството по несъстоятелност. Изложено е, че липсва една от материалноправните предпоставки по чл. 608 ал. 1 ТЗ – неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, която е свързана не само с вида на задължението, което търговецът не е в състояние да изпълни – парично вземане, но същото следва да произтича от търговска сделка, което не е доказано – при произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 624 ГПК, съдът е преценявал от формална страна Сертификата за европейско изпълнително основание – публичен(автентичен) документ,който не обуславя извод за основанието на вземането, като произтичащо от търговска сделка.
Очевидно така приетото в посоченото решение за значението на издаден изпълнителен лист на основание чл. 624 ГПК, като основание за подаване на молба по чл. 625 ТЗ, е приложимо и при преценката на изпълнителен лист, издаден на основание чл. 405 ГПК, като основание за подаване на молба за откриване производство по несъстоятелност на търговец.
С оглед посочената съдебна практика по приложението на чл. 608ТЗ, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на закона е ясна и не се налага тълкуването й в смисъл, различен от вложения.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 273 от 18. 11.2013 г. по т.д. №275/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: